ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

WeySweet

Сковани в лед са сърцата виновни
погубени...плачещи- за прошка крещят.
Разбрали,че смисъл няма в думите лъжовни.
И няма усмивка да получат,щом се мръщят...
Сковани, обречени ... те с мислите споряд
и сами невярват, че ще могат да ги победят.
Разумно те ще отговорят, че законът е цар на света
Ала сърцата са разбрали, законите са само рамка и затвор
за чувства и стремежи, прекалено силни и големи
за да се поберат в решетката на реалността.
Живота е смешно сив на жълти раета, по които трябва да тичаме избягвайки сивотата.

ProstoAz

Прекалено мил си станал?!
Кажи! Каква причина има?
Нима любовница си хванал
и затова наричаш ме "любима"?
Не ме залъгвай!Всичко зная!
Ала обидата как да преглътна?
От часове истерично ридая...
и не мога,и не мога да млъкна!
Егото и любовта уби
с един замах на свята ръка!
Мечтите ми на прах разби
и душата ми безкористно обра!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

orxideia

Обра  душата ми, а после я захвърли
към нова жертва бодро крачиш ти сега
Но аз ще се изправя, не си ми първи
самообявил се господар на моята душа


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Първи господар на сърцето ти бе
и последен отново ти остана,
с теб давя се в любовно море,
с теб единствено се чувствам желана.

orxideia

Сърцето единствено се доверява
на тебе, моя любов.
Не го наранявай, не си заслужава
без друго живота е кратък, суров


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Без друго живота е кратък,
нека го изживеем пълноценно,
дарявам ти от сърцето си остатък,
пази го,това е нещо скъпоценно...
Твърде кратък е живота,да,
затова нека силно се обичаме,
сякаш утре ще дойде края на света,
нека един от друг не се отричаме...

orxideia

Нека един от нас да подаде ръка,
да посрещне другия с усмивка и дума добра
Нека се опитаме да вярваме в любовта
нали казват хората, че тя ще спаси света


Devil`s Bride

С усмивка ще спаси света,
една над всички тя ще надделее
и купища любов, невинна топлина,
над света измъчен ще се разлее.
Ръцете в шепи събери,
слънцето в очите ти да заблести
и отпий от нежността красива,
почувствай усмивката в себе си жива
:)

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В шепи събери сълзите ми-
бели бисери прозрачни,
с любов избърши очите ми,
изтрий мислите мрачни...
Накарай ме да живея пак,
в очите ти със светлината
разсей този страшен мрак,
не ме оставяй сама с тъгата...

Devil`s Bride

Бели очи ме гледат кротко, без страх,
в тях откривам моето второ аз...
Душата ми става шепа прах...
и предчувствам последния мрачен час.
С мечти и чувства нови ще изгрея,
ще изляза от моя стъклен похлупак...
И с глас на миналото си ще се надсмея,
че тогава бях един обикновен глупак...

{dulgokoska}

Моя стъклен похлупак ти повдигна...
И пусна под него мъгла от поквара...
Задуши се душата и бавно загина...
Сега призрачно скита и тъй те терзая...
Че празната същност с кристално стъкло...
Ти отрови без мисъл за сетните случки...
За мене трябваше да знаеш едно...
В готовност за смърт съм... но щом на теб тя се случи!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

На теб дължат се сълзите ми днес...
На теб дължи се и поредния ми стрес...
Не разбра ли, че за теб единствено живея
и скоростта да намалиш - за туй копнея...
Живееш на бързи обороти всеки ден,
но моля ти се, помисли за мен....
Лесно ли е да те чакам вечно будна....
По помислите лоши покрай теб ще лудна...
Ускорението е туй, което те взривява,
но зарад него съществото мое полудява...
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

{dulgokoska}

Ускорението в дните ми се подиграва...
Днес щастлива, утре - тъжничка ме прави...
Но да се предам - не бива... Продължавам...
Да дрънкам звучно на избраните китари...
Всяка струна си има аналог в душата...
И ту нежно галя я, ту дърпам грубо...
В чудесата "святи" не вярвам откакто...
Сама си открих ежедневното тежичко чудо...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Тежичко чудо е рими днес да творя...
С тия редове май пак се позоря...
Но зациклила съм доста и не знам защо... [oops]
Сама се питам даже "Кво ти има, ма и що?"
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

{dulgokoska}

Зациклила не си... а нещо май любов те мъчи...
Боли те? Сподели!... Край теб без мене що се случва...
Малко "поизбягах"... а ти явно, че потъваш...
Ръка желая да подам ти... Към тебе в мислите пътувам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."