News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Носталгично

Started by dodic, March 30, 2006, 22:56:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic


Носталгично съм настроен тази вечер,
сещам се за стари времена,
ех, колко хубаво си беше,
де да ми се върне пак сега,
помня как за първи път целунах,
там зад блока и по време на игра,
помня първи път кога опънах,
цигара с трепереща ръка,
помня Пинчо-Барабанчо,
чудно що ли го наричахме така,
той имаше зад блока малко ранчо,
и честичко тарашихме го вечерта,
помня топката народна,
най-любимата за мен игра,
дама, жмичката - и тя върховна,
гамата също и ура-ура,
помня зрели джанки край реката,
пълни пазви с разнородни плодове,
череши как беряхме из лозята,
без стопанина на мястото да разбере,
помня в горичката, в храсталака,
розички - най-разгорещената игра,
играехме я - няколко хлапака,
откривахме в момичетата любовта,
ех, че хубаво си беше,
де да ми се върне пак сега,
но само спомени ме чешат,
и разбуждат паметта.
Понякога, от себе си се скривам

KUKLI4KATA

ехххххх още повече ме върна в миналите дни.....браво душице [inloveee] [cvetee] [bravisimo] [bravisimo]

Посреща ме картина от стената -
от нея усмихват се очите на дете.
И сноп светлина без свян се прокрадва
през бялото някога перде.

Старо радио потънало в прах,
нежно ражда звук подир звук-
мелодия която ме опиянява
всеки път когато съм тук.

Безмълвно поглеждам през прозореца -
бял гълъб на старата череша стои.
Как се гонехме под нея, и се смяхме,
колко хубаво беше преди!

Но и аз като този гълъб самотна
трептя и очаквам те да се завърнеш.
Със тихи стъпки да дойдеш,
да склониш глава на мойто рамо
                                        и да ме прегърнеш...



една малко по-друга носталгия...

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


tonnny_bg

dodic,много умело пресъздадена картина.Браво.Успял си да уловиш настроението. [gentlefen] [evala] [evala]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

SteeleR

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]