Просякиня

[dodic]

На масата за миг се спира,
прошепва тихо - Батко помогни,
ръка подава, длан открива,
чорлаво, но с грейнали очи.

Но с какво ли мога аз да й помогна,
паставям в шепата монета, две,
но едва ли с толкоз е възможно,
да стоплиш дните на едно дете.

Живота отредил за нея тежка роля,
просякиня - в непознати търси доброта,
вместо в щастие, игри на воля,
да живее както другите деца.

Топъл ден, препълнени са масичките на кафето,
всеки идва да похарчи своята монета, две,
тук сред тях е също и детето,
но то е тук протягащо за хляб ръце.

[неотразима_737]

оле,направо тръпки ме побиха като про4етох стих4ето ти.Просто 4удесно си пресъздал жестоката действителност,наистина вси4ко това е доста тъжни4ко,но това не променя факта ,4е си се справил отново  перфектно ,както   винаги до сега.моите поздравления за прекрасният ти стих [bravisimo] [bravisimo] [evala] [evala] [evala] :flowers: :flowers:

[KUKLI4KATA]

имаш голямо сърце! [wish all my love] :flowers:

[Gentiana]

Прекрасен стих, додик  :)
Поздрав!

[slyn4iceto]

Толкова е истинско...невероятен стих...поздравления... [bravisimo] [a taka]

[dodic]

Благодарности. :)

[krasimir]

Браво, много силно стихче.Нямам думи. [bravisimo] [a taka] [bravisimo]

[SteeleR]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Don_NUTSO]

.

[SULZICA]

 :flowers: aplaus3

[Eyes^On^You_F]

 aplaus3

[mariana_fairy]

Актуална, социална и затрогваща тема... Тези деца са сред нас 

[mery-jein-baby]

В ежедневието ни присъстват много такива хора за жалост..Стихът ти Дидко е страхотен ...Поздравявам те :)

[Qween of the black hearts]

Насълзих се.... честно