Тази нощ

[krasimir]

Тази нощ очите ти са тъжни,
тази нощ дъхът ти е ледено студен.
Защо мълчиш? Защо не смееш,
да ме погледнеш във очите?

Любовта умира между теб и мен,       
какво ти сторих, къде сгреших.
Мечтите  наши ти захвърли,                                 
от болка душата ми крещи.

Тази нощ ще си тръгна сам,
не ме гони със думи жестоки,
остри като бръснач.
Ще си тръгна,
както изгасват безшумно звездите.
Ще си тръгна,
с полета на птиците в нощта,
жадуващи храма на небето.
Тази нощ ще ти кажа последно сбогом,   
и ще потъна завинаги във нощта.

[dodic]

Тази нощ - дали е тя последна,
може и да е - така боли,
почакай към звездите да погледна,
там ще светят твоите очи,
тръгна си - аз сам под небосвода,
лежа и мисля си за нас,
и пак поражда се тревога,
не си до мене сам съм вече аз.

Здравей отново Красимир.
Готина стихче, въпреки че е тъжно.
И аз много мразя разделите.

[a taka] [namigG]

[bubety]

прекрасно е и ми става някво тъжно

[krasimir]

Благодаря ви отново на двамата. [happy]
dodic прав си разделите са нещо много кофти,
със човек на който държиш. А трябва да го пусниш, да си отиде.

[неотразима_737]

Отново нощ,в която вечно търсим,
един изгубен свят ,една мечта....
И пак повява вятърът и кара,
от хлад да тръпнат нашите сърца.
Сънят не идва в тази звездна вечер,
от мен се крие,бяга презглава...
Недей така ,поспри се вече,
аз искам в тази лунна нощ пак да заспя

[krasimir]

Благодаря ти. :)


Отново е нощ и звездите гледам,
и търся твоите,  единствени очи.
Сънят не идва в тази тиха вечер,
мислите ми  към теб  летят.
Желая те до полуда...
със всичките си  сетива,
по вятъра целувка за лека нощ
ще ти изпратя.
Спи спокойно и сънувай любовта.