News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Не стой на течение

Started by Gentiana, March 28, 2006, 14:41:50 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Мечтая за бодливо бъдеще
с розови краища.
Саждено е небето
под оная чиния,
в която сутринта
ми донесе портокали.
Едно косъмче
от русите ти спомени
се е заплело
в копчето на душата ми
и ми убива.
Как да ти кажа,
че ми е лирично-отстъпчиво,
когато нотите на мисълта ми
като трици
вятърът на гласа ти
издуха
по четирите посоки
на необятното.
Целуни ме!
Още ли искаш
нещо да ме питаш?!


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Ангелче

#1
Което е оставил парфюмът ти по мен...
с целувките дори не ще изтриеш...
Твоето присъствие е в моя ден...
където и да бягаш, където да се криеш...

В снимката ти моят образ отразява се
в нея само се оглеждам аз.
Защото там, във теб се виждам...
Светът е цял....когато има ни НАС! [namigG]
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Gentiana

Само тогава единичното става цяло.
Двете половини една в друга се преливат.
Когато в тебе се отразявам, нямам тяло,
душата ми е твоя душа - музика, самодива,
нещо нереално,изменчиво, но много живо,
когато си до мен всичко лошо просто си отива.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.