News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Камък, хвърлен в спокойна вода

Started by Gentiana, March 27, 2006, 14:54:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Прашинки от слънце в резедави брезови клони
ронят се - нежни ноти на цигулка в утринта.
Облаците, сърдито-сънени вятърът гони.
Нервен е.Тръска надменно лудата си глава.

Делникът ми облича чиста бяла риза
и се заема с прозаичните си дела.
Не ми се спи, но пък и не ми се излиза.
Просто ще се порадвам днес на утринта.
Не, че съм много ранобудна. Нощна птица
е горчивата ми същност на нежна жена,
но признавам - утрото е сладка душица.
Толкова мило, свежо, пълно със светлина.

Под прозореца ми преминава като на кино
животът - забързан, замислен и толкова млад.
Радвам се на мига, на това, че просто ме има.
Пролетно утро е в един провинциален град.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

 [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] :) Обичам да съм първа [lol]

Gentiana

Браво, мила, наистина си първа  [lol] :)
То това не е кой знае какъв шедьовър, но щом ти харесва , това може само да ме радва. [shame]
Благодаря ти, че го изрови от праха  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.