Няма заглавие, ама пак става дума за ангели... (restored)

[Don_NUTSO]

Порових се из база данните на стария форум и нямаше как да не го възстановя това:

Автор: SoundreameR

Пуснато на: Пон Яну 24, 2005 10:55 pm    Заглавие: Няма заглавие, ама пак става дума за ангели...

Някога искало ли ти се е да полетиш?
Да се рееш в небето... над всичката хорска простотия и невежество,
да си над всичко това? Би било приятно...
Представи си, че можеш! Представи си как се разхождаш по облаците,
отгоре са звездите а отдолу всичко, което обичаш и мразиш!
Слънцето нежно гали кожата ти, и ти шепне красиви слова, от които
кожата ти се затопля едва усезаемо...
Представи си, че можеш да отидеш където поискаш със скоростта на
светлината...

Казват, че човек се чувства най-добре там където се вписва най-добре,
там където е роден да бъде и където иска да е винаги... или нещо
такова. Добре де... как тогава усещанието там горе би било толкова
приятно... (ако не те е страх от височини естествено) Да виждаш
как ангели играят около теб... всичко да излъчва такава светлина...
Погледни леко по-нагоре, има един трон покрай които си играят ангелчетата.
Знаеш кой стои там нали, този в който малко хора на земята вече вярват.
Този, който едни наричат Аллах, други Зевс, трети Буда, а някои просто Бог.
Аз бих се зарадвал да го срещна... бих му отишъл на гости, там при ангелчетата,
да си поговорим за земни неща, ако са му интересни все още.

Бих го попитал много неща... например... защо е толкова трудно долу... защо
горе е толкова приятно, защо искам да съм горе а не долу, защо ни е обрекъл
да стоим долу и само да му се молим... ако адам и ева са направили един грях
и за това плащаме ние, то тогава кой ще плаща за нашите грехове? Може въобще
да бъркам с мнението си по този въпрос... може истината за него и за нас да е
друга. Не бих си правил оговорки с него за червено ферари или ново гадже
с бронзов тен, при това всеки ден... защото това са земни блага... а там не се
чувствам дорбе вече. Искам да го попитам ако ангелите са там при него а дяволите
долу надълбоко под земята... какви сме ние хората... и към какво сме по-близо?
Какво ни прави такива? Той ли? Ние ли?

Зад трона се виждаше иззад лека мараня нещо като остров кацнал в небесата. На него имаше
нещо като градина... красива, с много "салата" и цъфнали "репички" а на едно място
стоеше дворец... напомнящ ми на един от сънищата ми като малко дете... само че...
само че много по красив... по... жив ама майната му сега на замака, то какво ли нямаше там.
Страх ме беше да се приближа до господина на трона...някак си, недостижим ми изглеждаше.

Въртях се все на около... поне имаше нещо мърдащо... от сорта на живо...

По едно време едно от ангелчетата играещи си наоколо ме забеляза как стоя седнал на един облак
и ги наблюдавам с усмивка. Спря се и тръгна бавно към мен наблюдавайки ме... усмихнато...
т.е. усмихната... поне така мисля, беше с вид на девойка... очите и бяха като океан... дълбоки...
пълни с живот... приближаваха се към моите... не знам защо, но не можех да отлепя погледа си от
тези очи, и тя не местеше своя... (чудно как се е научила да не мига толкова време в движение)

Дойде... кимна леко и седна до мен. Ухаеше на рози... усетих го разбра се... когато седна до мен
се понесе нежен полъх... до някъде ми действаше като екстази, защото сърцето ми щеше да изкочи,
макар че стоях мирен, мълчалив и усмихнат.

- Какво правиш тук? - попита ме Тя.
- Разхождам се... - отвърнах
- Така значи... а име имаш ли си? - продължи Тя
- Да, имам, разбира се. Казвам се Иван, а ти? - побързах да я попитам от любопитство.
- Името ми е Белатрикс. Но можеш да ме наричаш Бел... - каза тя и отново ми показа топлата си усмивка.

Гласът и беше наистина като звънче... нежен... изпълнен с любов (незнайно към какво).

- Знам, че се чудиш какво е това място, знам че и за първи път си тук горе... знам и как се чувстваш...
Не се бой! Искам да си поговоря с теб... интересен човек си... всъщност си единствения човек тук...
Разбираш ли чувствата и желанията си в този момент? - попита ме тя... естествено... не ги разбирах, но
се опитах да ги обясня... неуспешно... тя се засмя... след което сложи ръката си върху моета и продължи.
- Ще ти обясня...
Днес е първия ден от живота ти... за пръв път си сигорен, че тук искаш да останеш... нали? Не е нужно да
знаеш има ли повече... не е нужно да търсиш, защото за теб друго няма... бъдещето ти е ясно... мечтите ти също,
защото всичко което си желаел винаги е тук... тук вътре в мен...

Тя положи ръката ми върху сърцето си...(не ми се вярваше, че има такова но го почувствах и моето замалко не
изхварча като снаряд в неизвестна посока)... не можех да помръдна... очите си... ръката и... усещането...
всичко ме държеше неподвижен като камак... забил очи в нея...
Исках да я целуна, но не можех да помръдна... естествено тя разбра това... и само се засмя... леко прехапа
долната си устна...и продължаваше да ме гледа... за миг почувствах ревност от косите и... които нежно галеха
лицето и... раменете и почити цялото и тяло... което изведнъж много ми се видя красиво... някак си... човешко.

- Права ли съм? - внезапно ме попита и едва усезаемо повдигна едната си вежда.
- Ами... ъъъъъъъъъъъ... - казах аз, което прозвуча като казано от програмист които не си е изпил сутришното кафе а го питат за часът.
- М? - измърка тя (по-подходящ глагол не се сетих, съжалявам)
- Трябва ми време... - заотстъпвах шашардисън аз...
- За какво? Та нали дойде тук, защото долу не намери каквото желаеше... защото долу бе по-самотен от загиващо стръкче трева до Ню Йорк-ски небостъргач.
- Да, права си... но долу е целия ми живот... миналото ми... средата в която съм се научил да оцелявам... трудно е да се откъсна от това изведнъж!
- Момче, противоричиш си, не усещаш ли... до одеве си мислеше друго... именно това те доведе при мене...
- Не може ли... не може ли да дойдеш с мен долу, долу при хората... да те обичам.
- Аз мога, а ти можеш ли?
- Искам да съм с теб, но в света който познавам!
- Искаш да си с мен или искаш да си със света си?
- ...дори и различен аз съм част от тях... не мога без този свят... не мога и без теб...
- Но аз съм само твоя мечта! Винаги си ме имал.
- Да, но мечтата ми бе да те имам физически... а не само с сънищата си, ангел мой... кажи какво да правя...!
- Бе ти дадена възможност да реализираш мечтите си... полетя в облаците, срещна ме, видя Г-на в престола... ще се възползваш ли от шанса си... да реализираш всичките си мечти?
- Незнам дали искам... може би за мен е много късно... може би съм част от света долу, може би съм като тях...
- Реши... и ми кажи...

Тя отпусна ръката ми, стана и отиде при другите ангелчета, които играеха безгрижно...
.
.
.
Следва продължение... може би!



автор: Margoto

Пуснато на: Чет Яну 27, 2005 10:14 pm   

Стоях като омагьосан,не можех да повярвам.Та тя беше всичко за което някога бех мечтал..моя идеал,моята любов,моя Ангел.Знаех,че си принадлежим,че сме създадени един за друг,че моята самотна душа откри другата си половонка най-накрая.Но..Ах,това но..Аз принадлежах на друг свят,живеех в друг свят,много по-различен от този тук.Моя свят беше студен и суров понякога,понякога несправелив,пълен с детски сълзи вместо усмивки.В моя свят хората водеха безмислени войни,избиваха се един друг,парите бяха ней-важното.Хората от моя не се обичаха помежду си,не обичаха сами себе си.Всичко беше подчинено на интереси,те отдавна не ценяха неща като приятелството,уважението.Те не вярваха.Не се надяваха.И не обичаха.
Но аз бях част от този свят,и заедно с всичките си лоши страни той си имаше и своите добри.Бях се родил и израснал в него.Изградих характера си,намерих приятелите си,имах най-близките си хора до себе си.
Погледнах я отново...Беше толкова красива.Неземна красота,която ме изкушаваше..усетих сподавен стон в душата си-тя кращеше,че си иска половинката.
Трябваше да реша..да,точно в този момент,защото времето ми изтичаше.Но не знаех..усетих как сърцето ми бясно бие в гърдите ми,треперенето на краката ми.Погледнах с надежда към Трона,където стоеше Той.С поглед изпълнен с толкова въпроси..всъщност само един.Надявах се,че ще получа правилния отговор, та нали Той знае всичко!?!
Но не получих отговор.Само усмивка.Най-благородната усмивка,която бях вижда някога.Сякаш той ми казваше"Правилния избор можеш да направиш само ти,защото ти си единствения,който знае Отговора.Аз ти дадох шанс,изпълних мечтата ти,но дали това е което ти искаш наистина,решаваш ти".
Тази топла светлина..обгърна ме,беше толкова хубаво,нямаше болка,нямаше колебание..имаше само Мир.
Събудих се,а слънцето ме галеше с първите си лъчи.Знам,че не беше сън.Аз избрах да се върна.Защото знаех,че съм дошъл на тази земя,защото трябва да направя нещо значимо.Защото знаех,че имам още толкова много неща ,които имам да свърша,толкова много мечти да реализирвам.И можех да направя този Мой Свят малко по-добър.Имаше още много хора като мен.Знаех,че ако обединим усилията си ще направин чудеса.
Днес беше първия ден от остатъка на живота ми.Трябваше да го изживея достойно.И някой ден,когато отида при моя ангел Бел ще и разкажа за това.
Тя ме чакаше.Който обича,той дочаква.Мисълта за нея щеше да ме крепи.И да ми дава Божествени сили да продължа напред,за да изпълня достойно дълга си.




автор: SoundreameR

Пуснато на: Чет Яну 27, 2005 10:57 pm   

2-ро продължение (след твоето, нещо като заключение)

Всеки получава шанса си, рано или късно това става, по един или друг начин, ако всеки бе избрал да остане горе? Какво щеше да стане на земята!? На нашата земя? На нашата МАЙКА ЗЕМЯ!? Какво щеше да остане в нашия дом? - Само следи от разрухи, сълзи, провалени мечти и безкрайно страдание... кое ни дава право да сътворяваме кошмар на земята и да бягаме "невинни" в небесата, получили шанса си... спасили се от собствените си проблеми... колко ще трае това..? Преди да съсипем и втори свят (може би трети или четвърти)... какво тогава? Всички в адът? Докога?
Отговорът: Мечтите на целия човешки род ще се реализират рано или късно... но не и преди да пречистим душите си... да подредим живота си, домовете си, земята си... преди да постигнем рай тук на земята, рай на небето няма да намерим, нито ще срещнем мечтите си на някой облак... Хората могат всичко... но един човек сам - не може нищо... не отвръщай на злото с по-зло, не търси мъст, не причинявай съзнателно болка, дори и на най-големия си враг... това сее умраза за поколения наред... всичко се насъбира... тук на нашата майка земя... и рано или късно всичко се връща обратно върху теб... ако обичаш себе си и вярваш в бъдещето си... не го прави!
-

Дам... Марго, не е зле като цяло... леко само трябва да съединим стила на писане... моя е по-разкъсан някак си... много апосиопезички ползвам...

[Don_NUTSO]

 :arrow: