Ако не знаеш каде искаш да отидеш, стигаш някаде другаде!

[Dumpster]

Правите ли планове? Страхувате ли се от това, плановете ви да се провалят? Ако сте като мен и не правите планове, как отговаряте на очакванията на хората? По принцип хората имат нужда да планират и да спазват някакъв график, иначе се изгубват. И изискват това от всички заобикалящи ги - в това число и от мен, а аз не мога и не искам да живея по график. Всъщност това звучи добре, но като се замисли човек и вижда, че този начин като че ли е най - несигурен, най - труден, най - рискован и на всичко отгоре нищо не обещаващ. Обичам да правя нещата, когато имам усещането за тях. Тогава ги правя на 300%. Но това е труден начин за работа в екип, тъй като много рядко се случва, или почти не се случва група от хора да са едновременно във вихъра си. Примерно аз ръководя добре група хора, но накрая се чувствам силно неудовлетворен, защото съм човекът оркестър и виждам как вместо другите в известна степен да работят за мен аз работя за всички едновременно, а не мога да изисквам от другите да работят по план - очевидно защо. Всъщност винаги съм изисквал само отношение към работата, каквато и да е тя, обаче това пак е неясно и неразбираемо - Отношение - Кво е тва бе?
Обикновенно като се приготвям да правя нещо си отделям може би 50% от необходимото време в аванс - точно за това, за да ми дойде музата, дето се вика. Явно обаче това е трудно и неразбираемо за другите. В общи линий нещата стоят така - младите хора нямат отношение, а възрастните гонят графици - разбираемо защо - за да се чувстват сигурни, но според мен така или иначе сигурни неща НЯМА.
     До тук по въпроса за планирането, но същността на големия ми проблем се състои в това, че май нямам изграден план за живота ми като цяло. Това ме кара да се чувствам несигурен, а дълбоко в себе си знам, че ненавиждам "сигурните" неща. И май все пак с риск да се разочаровам от самия себе си ще започна малко или много да живея по график. Всъщност само си търся повод - нещо, което да ме подтикне, но не мога да намеря. Не знам тази промяна, която се готвя да направя със себе си дали ще ме повдигне или напротив ще ме задълбае още по на дълбоко. Кажете ми, как да разбера дали съм готов малко да повървя срещу самия себе си с цел да се почувсвам по сигурен. И как да разбера дали наистина ще се почувствам така - по сугурен. Май единствения начин е да пробвам. - Аз знам, че мога да бъда изряден, но не съм сигурен, дали ще проработи.
     Големи глупости написах...при това разхвърляно и в безпорядък. Май това ми е стила на живот.

[`Amy_Lee`]

ами аз гледам за всичко да си правя планове .. доколкото е възможно .. защото има и много случаи в които да планираш е безсмислено .. макар че си прав във едно - че сигурнои неща няма .. все пак трябва до някъде да планираме нещата си и да сме подренени .. преди известно време живота ми беше в пълен хаос .. но на последък гледам да съм по подредена и да правя някви планове доколкото е възможно ..

[boginqta_]

аз не винаги си правя планове..зависи. утре примерно заминаваме на стоп из България...без планове къде отиваме, къде ще спим и т.н.  :)