Детски сълзи

[NiksY]

Детето седеше само и плачеше,
притиснало ръце към лицето си,
сълзите се стичаха от очите му,
тъй чисти, непокварени и нежни...

И то плачеше тихо и шепнеше,
шепнеше ужасяващите открития,
разбрало, че светът не това е,
каквото бе свикнало да бъде.

Мъничкото му сърце не проумяваше,
защо всичко тъй сложно трябва да бъде,
детската му необятност беше открадната,
а радостните тонове – помръкнали.

Битието досега за него беше игра,
но едва сега то долови нейната жестокост
и че който в играта загуби,
губи мечтите си... а ти ни правят живи..

Щедър е създателят за изпитания
и ежедневно под тях гаснем,
но знаеше детето, че трябва да се борим,
ала има ли надежда?

С уморени сълзи гледаше детето синевата,
а там блещукаха някокло звезди.
С мълчалива почуда продължаваше да ги наблюдава,
малки светлинки сред безпределния мрак...

Плачът постепенно затихна
и остана само споменът...
Детето беше пораснало и не трябваше вече да плаче,
но опашката на изпитанията бе дълга,
а то бе само в началото...

Бори се, детенце! Не се предавай!

[Ангелче]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Децата трябва да си останат деца....за възможно най-дълго време.

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
                     

                                                                                Твоя най-искрена фенка
                                                                                      Дете на хаоса

[NiksY]

Дете съм си още :)

[bubeto]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]