Съдба...

Started by SteeleR, March 20, 2006, 15:37:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SteeleR

сутрин е ...
слънцето бавно наддига глава
и със лъч от тъй чиста светлина
разцепва мрака, тъгата и самотата в нощта...

аз крача ...
бавно по росна, зелена трева...
скришом надничам в душите на всички,
на всички що природата дарила е с жива душа...

тихо е ...
вятъра нежно шепти ми сега...
пеят тревички - трепетно заиграни...
чува се птичка зовяща - своя любим...

цвете...
тъй красиво, тъй само ...
бавно показва цвета си ...
бавно разкрива своята душа ...

дишам...
туй що живот ни дарява...
водата - на нашите сърца...
чистотата - на света...

природата...
тъй дивно и пламено място...
приютяваща хиляди влюбени души...
приютила и мене сега...

едно...
едно сърце, една душа...
една милувка, за която копнея аз от заранта ...
едно, едно същество, бидейки света за мен сега...

вечер...
бавно се спуска сянката на нощта...
бавно умира всяка надежда...
бавно загубвам мечтата и онази съдба...

съдбата...
съдбата писана нявга за нас...
която може би двамата с теб заличихме...
и преначертахме наново съдби разделени...

любовта...
никога, никога не ще угасне тя...
и дълбоко, дълбоко в моята душа
ще живееш ти, за да мога вечно над тебе да бдя...

Ангелче

Quote from: SteeleR on March 20, 2006, 15:37:14 PM
сутрин е ...
слънцето бавно наддига глава
и със лъч от тъй чиста светлина
разцепва мрака, тъгата и самотата в нощта...

аз крача ...
бавно по росна, зелена трева...
скришом надничам в душите на всички,
на всички що природата дарила е с жива душа...

тихо е ...
вятъра нежно шепти ми сега...
пеят тревички - трепетно заиграни...
чува се птичка зовяща - своя любим...

цвете...
тъй красиво, тъй само ...
бавно показва цвета си ...
бавно разкрива своята душа ...

дишам...
туй що живот ни дарява...
водата - на нашите сърца...
чистотата - на света...

природата...
тъй дивно и пламено място...
приютяваща хиляди влюбени души...
приютила и мене сега...

едно...
едно сърце, една душа...
една милувка, за която копнея аз от заранта ...
едно, едно същество, бидейки света за мен сега...

вечер...
бавно се спуска сянката на нощта...
бавно умира всяка надежда...
бавно загубвам мечтата и онази съдба...

съдбата...
съдбата писана нявга за нас...
която може би двамата с теб заличихме...
и преначертахме наново съдби разделени...

любовта...
никога, никога не ще угасне тя...
и дълбоко, дълбоко в моята душа
ще живееш ти, за да мога вечно над тебе да бдя...

Слънцето...
Слънцето теб озаряваше
и сутрин с твоята милувка ме събуждаше
слънцето красиви мигове ми обещаваше
и с теб, по влажните ми устни ме целуваше

Съдба...
Съдбата ако ни е срещнала...
то е имала важна причина
От теб да ме разделя днес...
където и да си, е немислимо.

Любовта...
нека тя да ни свързва когато
слънцето залязва и идва нощтта...
Не съдбата е виновна...
че трудна днес е любовта!
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

KUKLI4KATA

SteeleR   [gentle-fen] [gentle-fen] [gentle-fen] [gentle-fen] [be mine2]  прекрасно е и някак успокояващо зжучи

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Bonita

Кълна се...никога да не забравям теб!!!

SteeleR

Кукличке, Бонита.. благодаря ви ... Ангелче.. мерси за прекрасното стихче ...

SteeleR

#5
Болка...
дано не знаеш как разкъсва ме тя сега...
дано никога да не почувстваш нещо толкова остро,
нещо толкова силно и изсмукващо живота от твойта душа...

напред...
продължавам да крача...
без посока, просто напред...
дали назад не се връщам - значение няма, просто нека не стоя...

приятелко...
къде си ти сега... какво ли правиш в този миг..
защо остави ме във тази самота...
защо дори 'сбогом' не каза, нима беше изцяло моя вина...

да...
да, знам...
вината изцяло моя беше, че опитах да завлека и твоя душа...
тъй светла, тъй щастлива.. но винаги отричаша това пред хорските лица...

мисли...
защото не ме оставите поне тук ... сред тази красота...
сред тази дивна природа, недокосната от човешка ръка...
защо не ми позволите за миг да забравя и простичко да заживея...

секунда...
това е цялото време, което аз искам...
всичко, за което моето сърце зове сега...
достатъчното, за да мога да събера сили и да продължа...

вървя...
бавно по тази зелена трева...
раздират от мисли, с трепереща душа...

и капка...
сълза се отделя от моята душа ...

и лети...
лети бавно към майката земя...
за да моли .. да моли за прошка.. да моли за избавление ...

Eyes^On^You_F


FALLEN

Поклон пред таланта ти!Заслужаваш признание!Успех!И само нагоре нали знаеш! :П [heart__] [heart__] [heart__] :flowers: :kissoflove: [be mine2] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

SteeleR

 Александра [kisss]  [heart__]


Eyes^On^You_F .. Благодаря..

FALLEN

 :lovetogether: [hapiness] За нищо слънце....
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...