Винаги ми е било чудно...Дали един човек има сродна душа, която най-точно пасва на сърцето му, която е предопределена за него и без нея не може да се чувства истински щастлив? Може би всеки има такава половинка и понякога тя е коренно различна от нас и въпреки негативните й черти, ние я предпочитаме пред другите...просто защото част от нея живее в сърцето ни, защото без нея нещо е празно. И дори да я изоставиш и тръгнеш с по-добра или по-перфектна от нея, тя все пак си остава в теб...като най-близка, най-желана. Много странно...