Раздяла

[Qween of the black hearts]

Какво се случи с нас
какво ни раздели?
Как живота се обърна
и всичко в мене се разби?!

Студено се държа
студен си и ти
на леглото пак лежа
и ронят се сълзи...

Обида след обида
скандал подир скандал
лутам се в мъглата сива
и живота ми е пропилян

Като че не се интересуваш
вече не желаеш ти да си със мен
Нима не се страхуваш
че умира всичко в този ден?!

Защо ли променихме се така
какво прогони любовта
вместо да растем оставаме деца
като изгубени сме във света!

Какво се случи с нас
какво ни промени?
Как живота се обърна
и ни раздели????????????? [sad3] [reeeev] [sad3] [reevvv]

[mishleto_]

страхотно е :)

[Qween of the black hearts]

blagoдаря макар 4е не ми е от наи добрите

[ilusia]

ужасно е !
слабо е !
това не си ти
съвземи се майка ти !

[Qween of the black hearts]

знам отврат е като стихотворение
ама
съни
така се 4уствам
4естно да ти кайа не ми пука за рецензията просто го написах

[ilusia]

хехехее
мислиш ли ,че не знам ;)
и все пак си остава ужасно :)))
ако искаш да искараш на вън истинската си емоция давай
" и от устните плът"

[Qween of the black hearts]

едва ли 6те мога да повторя "умираики" за него има6е специялен повод

[ilusia]

аре кажи ми нещо ново :)

[неотразима_737]

на мен пък ми харесва [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[dodic]

И на мен ми хареса. Има чувства.
Поздравления  [bravisimo] [a taka] [bravisimo]

[ilusia]

харесват ви щото не я познавате и не сте видяли нищо от нея ;)
само ги срванете
Времето дойде, яростта зове,
смъртта ще пребъде, животът НЕ!
Съдбата дебне,времето ще спре.
Светлината гасне, пулсът мре,
всичко ще потъне,във вечното море-
нищо не ще ме спре !
Аз съм вихъра спиращ вечността.
Аз съм споменът за любовта.
Богът на яростта,
вестител на скръбта,
принцът на смърта,
ориста на любовта.
Злото във всяка доброта,
звярът вътре в твоите сетива,
писарът на твоята съдба,
дяволът във човешките дела,
символът на яростта.
Аз съм този, който ти прокле-
безграничното море.
Аз сътворих нощта.
Аз обрекох Божиите деца !
Аз запалих пламъка на яростта
върнах злобата от вечността,
изпепелих човечността
плодът изяждащ вашите тела,
пратеникът на смъртта.
Отровата във твоето сърце,
любовта, която го отне,
звярът, който го прокле.
Аз сътворих скръбта.
Аз ви дадох слепота.
Аз бях страхът ви от нощта,
демонът, звяр от тъмнина,
искрата, за вас светлина.
Мигът,за вас Вечността !

[Bonita]

 :bemine: [evala]

[Qween of the black hearts]

еее сега секи е писал по не6то уникално! явно в4ера не ми е била музата!
но народе съни е мнооо права! харесва ви за6тото не сте попадали н а други мои стихове!които за жалост си заминаха след като преинсталираха форума!!! е кот станало станало! 6те се пробам да измисля не6то по добро

[ilusia]

Удивителна във своята скромност, както винаги  [lol]