Като тревата

[Gentiana]

И тревата я тъпчат, но тя пак расте.
Има я и когато силните ги няма.
Крехка нежност под оловно небе.
Илюзия за слабост... Измамна.

И тревата тъгува по светулки и смях
на зелени предчувствия в полумрака.
Тръпне на слънце. Настръхва от страх.
Принцовете на дъгата чака.

Тревата е стих, съчинен от богиня
в час на мечтание - светъл, нежен и тъжен,
строфи в цвят резеда, с аромат на смокиня,
апокриф вечен - свят и толкова нужен.

Нека бъдем треви! Нека носим духа
на поляната - дръзка, млада , зелена,
оцелявайки в шепата на вечността -
атоми крехки на ранима Вселена.

[solitude]

 [evala] [evala] [evala] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

 :) [I love you]