единствената звездица

[ilusia]

Сенките танцуваха по стената , изграждащи фалшивите образи на идеалните й мечти.
Беше ужасна бурия , вековните борове се вихреха във луд танц поканени от стихиният вятър.
А той вюлнееше силно и застрашително. Сякаш ей сега щеше да навлзе в дома й и в сърцето й и щеше да я извади от унеса в който бе испаднала...
Загледана в сенките който танцуваха по стената , родени от свеща на масата. Сенки на емоциите които тя бе спотайила дълбоко у себе си. Те се разгаряха също като пламъкът танцуващ под магиячният й поглед.
Виното в чашата й приличаше на кръв.. тъй огнено парливо тъй сладко и стипчиво , съчетавайки сякаш всички разновидности на голямото й сърце.
Сърце което някак си не желаеше да остане празно. Някак си отказваше да загърби всички емоции породени от дивата си душа.
Ала то се испразваше малко по малко. под напора на стихиите лудуващи в нея.
Нямаше сили да загаси свещта и да остане в тъмнината. Нямаше сила с лека ръка даа премахне сенките , в който бе въплатила толкова любов и в който бяха мечтите й за щастие и любов.
А трябваше ли ?
НИма не трябва да исчака още мъничко ?
НИма не трябва да бъде силна и да повярва , че може би бурята ще успокой неземната си душа и ще изгрре слънцето въплащаващо живот на нейните сенки ?
Беше я страх отново да потъне в забвението на мрака....
И загледана във свеща , която пулсираше и топлеше премръзналата и сецка ръчица, тя отново затвори очи и помечта... помечта си , че сенките скоро няма да останат сенки....
Отвори очи и видя една звезда на небосклона...вятърът фучеше , и сякаш заплашваше да я свали от там... Но звездицата упорито отказваше да слезне от небето....Единствената светлинка.. ала бе тъй слаба... тя е хвърляше фалшифи сенки... тя просто даряваш надежда...

[`Fallen_Angel`]

Хавни свеща и запали камината ... капиш? :p

[ilusia]

не нарисувай ми го  :) :p