До леглото си не слагай роза

[Афродита]

Сега всеки на другия без глас се обрича ,
но вечно само нощем ще се докосват нашите ръце ...
проклятие ли е неземно или сън във вълшебства
обгръщащ тайнствтото на красотата звездна ...
и обичта отразяваща се в нощното небе ...

[Gentiana]

Само нощем изцяло съм твоя,
изцяло мой си и ти.
Тези ръце, които през мене преминават
странно реално са топли,
нежни и от допира им ме боли.
Проклятие ли е или сън -
отдавна съм спряла да се питам.
Отдавам ти се, нищо че е наужким,
във една фантазия
с много страстни игри,
в нещо, което гласно се страхуваме
да го изречем дори.
Нищо...
То е само наше, нали?!

[Афродита]

Да!- само наше ...
и никой не може в съня да ни спре ...
нека сега само ние да сме важни ...
забрави за всичко , което денят ще ни даде ...

Обичай ме макар и тайно ...
аз ще чакам с нетърпение всяка нощ ...
ще се кая , ще страдам от слънцето в изгнание ...
ще се раждам отново за твоите ласки жаден ,
в мрака жарък на лунния изгрев в разкош ...

[Gentiana]

Плащеницата на грешница ми отива.
Нищо, че светлината на утрото
ще ме осъди и заклейми,
ела сега, когато се гърча от болка.
Този циничен свят ме убива.
Само в твоите прегръдки
сърцето ми спира да кърви.
Ще те обичам тайно,
щом явно нямам право и не може.
В най-чистите си мисли ще завия
всичко твое тихичко, мълчешком.
Главата си на топлия ти скут ще положа.
Нека нощта бъде нашия свиден роден дом.

[Афродита]

Подслон небесен любовта ни заслужава ,
не ти , а аз съм грешник ...
щом влюбих се в омъжена жена ...
не се страхувам от хули и обиди ...
адът за мен е рай щом ми даваш своята душа ...

[Gangsterkata]

Вълшебно е!Браво! [bravisimo]

[Gentiana]

Подслон небесен любовта ни заслужава ,
не ти , а аз съм грешник ...
щом влюбих се в омъжена жена ...
не се страхувам от хули и обиди ...
адът за мен е рай щом ми даваш своята душа ...

Нима е грях най-чисто да обичаш?!
В съня ти да се сипе нежен розов цвят?
Душата си ти дадох, запази я.
Не искам да се връщаме назад.

[Gentiana]

Вълшебно е!Браво! [bravisimo]

=:) :flyingkiss:

[Афродита]

Но бъдеще в настоящето за нас няма ,
но виж ... розата смени вече своя цвят ...
от жълта , оранжева ... вече е червена ...
и природата подкрепя ни в любовния ни грях ...

[Gentiana]

Червена роза...
Потресаващо стенание.
Кръвта ми на кристалчета скрипти
и рони се. Накъсано дихание.
Дали е грях, че пак до мен си ти?
Че искам те, така безумно, лудо,
забравила за хората и страх.
Че светиш в мен -звездичка,
малко чудо.
Не може любовта да бъде грях.

[Афродита]

Но хората така не мислят ...
едва ли изпитвали са истинска любовна страст ...
за тях грях ли е - от всичко се отричат ...
но бурята сребриста няма да убият в нас ...

[Gentiana]

Да забравим за хората
и да избягаме в нашия си свят.
Сребристи дъждове брега на щастието мият,
цъфтят лотоси в пеперудено розов цвят,
очите ти са моята бяла магия.

[Афродита]

Ти си спасението за сърцето ...
губещо се в скръбта на животворния ми ад ...
ръката си завинаги към теб протягам ...
поеми я , за да останем вечно в приказния ни свят ...

Там , където ще бъдем двама ...
любовна люлка ще ни свият феи ...
от облачен пух и розови листа ...
в покоите си ще се оттеглим
и този път няма да сме грешни ...
не ще се страхуваме и проклинаме деня ...

Свидетел на чувствата ни ще е цялата вселена
ще се преклони пред нас  дявола със своите чеда ...
обетите ни не ще забрави никой ...
ще ни венчаят изгрева и влюбената в него , луна ...

[balrog]

Чудесно и образно. Прекрасно бораваш с думите. Поздравления от мен...

[Gentiana]

Благодаря ти  :) [cvetee]