Предпролетно

[Gentiana]

Вали дъждът. Със мокра, бяла риза
танцува в локвите.По голи клони -сняг.
Не си отива зимата капризна,
но той нехае.С див еленов впряг
ще я изпрати към земи далечни,
когато със финес я убеди,
че и е време и че не е вечна.
Ще му повярва. Ще се съгласи.
Градът се мръщи - мокро му е, скучно.
По улиците плуват в кал мечти
за цъфнал цвят на ябълки. Типично.
Предпролетна депресия сълзи.
Прозорците ми светят във усмивка.
Обичат тези палави води.
Придърпва мракът своята завивка -
за сън се готви. Нещо предстои.