Черни мисли

[Gentiana]

Когато черните мисли
изпълзят от сенките
и от безчувствената им хватка
ти се иска да крещиш,
когато се проваляш до най-дълбоките
измерения на болката,
когато се чувстваш предаден и сам,
когато грешиш...
В бучиниша има скрити много пътища,
дъхът му отровен замайва глави,
откриеш ли своя - единствено правилен,
следвай го, за всичко друго забрави.
И беладоната, като всяка отрова
лекува в малки дози,
убива, когато прекалиш.
Болката и любовта също са отровни корени,
не ги приемай в големи дози -
те са жесток фетиш.
Ще повръщаш неразумната си душа
през сълзи в бездната,
ще проклинаш и стенеш, потъвайки,
ще е апокалиптично, заразно зло.
Дано да си имаш ръка приятелска,
да те хване за косите и да те измъкне.
Ще боли, но ще е за твое добро.
Когато черните мисли изпълзят от сенките,
всяка грешна стъпка ще е с фатален край.
Моли се! Забрави, че бил си Тома неверника.
Разбираш ли?! Ти самият си си и Ад, и Рай.

[KUKLI4KATA]

[inloveee] [cvetee] [cvetee]

Мои тъмни мисли, мои черни мисли,
аз ви чакам, ето, готова съм.
В мен е мрака. Луната подкова
не ми носи сън, не ми носи
в този тъмен кошмар от въпроси.
Аз ви чакам неродени илюзии,
от родените вече много боли.
Не сълзи, не и кръв, пак се стича по бузите.
Неизживени сте още, а сте вече били
Мои тъмни мисли, мои черни мисли,
не, не идвайте още нечакани.
Нека този свят, този миг ми спести
с тези устни безсилно разплакани

[Gentiana]

да спести...
но той нищо не спестява.
Всеки удар под кръста е
и много боли.
Идват черните мисли,
облечени в черно,
не закъсняват.
Защо ли винаги са тъмни
тези студени души?
Неродени илюзии
блъскат в кръвта ми
и стенат.
Подлудява ме тази
жестока, безплътна тъга.
Как веднъж поне
пътя във мрака не сбърка,
всеки път ме намира...
любов? Навик? Страст?

[Ангелче]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 :flyingkiss: :)