Влакът тръгна

[PurpleANGEL]

Както рибата остава без вода,
както птицата във клетка съществува,
така и аз се мъча в самота,
а сърцето ми в кръвта си плува.

Липсваш ми! Толкова ми липсваш!
Чувствам се звезда, останала без блясък...
Самотата почва да ми писва...
Плавно въздухът превръща се във пясък...

Влакът тръгна, с него - аз...
Постепено в точка се превръщаш.
Спомням си звънливия ти глас,
а в мислите си още те прегръщам...

[Ангелче]

Довечера звездите погледни...
помахай ми с ръка, усмихни се, кажи ми
тихичко на ум прошепни ...
колко ти липсвам, любима!

Аз ще се рея сред тези звезди
останал без блясък ,прозрачен
и ще търся твоята усмивка,
ръката, която отдолу ще маха...