В косите на пролетта - ябълков цвят

[Gentiana]

Бледо слънце над челото на хоризонт-
изнервено, недоспало, малко тъжно
изгрява. Светло е...Прохладен озон...
Глътчица свежест- така ми е нужна.

Сиянието му тежко заслепява
очите на утрото. С кокичев смях
събужда го. Куп мокри стъпки оставя.
Рони се в полумрака бял,лунен прах.

Още миг...Тишина, пръсната на капки
озарява нежна фея - пролетта.
Тя е близо. Като коте с меки лапки
докосва крехки струни в мойта душа.

Всичко тъжно зимата скоро ще вземе,
ще го затвори в своя леден палат.
С дрехите дебели тъгата ще снемем.
Пролетно ми е. Цъфти ябълков цвят.

[Angel Soul]

Много хубав пролетен стих! Сякаш пролетта бавно се събужда от сън и протяга мързеливо зелените си листенца! [inlovee]

[Gentiana]

Да,  :) и аз мисля, че тя така се събужда.
Има ли по-красив сезон от пролетта?!
Направо съжалявам тези народи, които не познават това наше чудо...