Помниш ли...

[SteeleR]

Помниш ли как, когато,
безсилни бяха моите ръце...
ти твоите към ме протягаше,
как моите - за теб живееха ...

[KUKLI4KATA]

Помниш ли , когато телата ни се сляха..
В онази вечер тъй нежна и вълшебна..
Звездите за нашата любов шептяха
За красотата й несравнима и безмерна

Устни целуваха се, отпиваха, опиянени
От извора неземен любовта избликваше..
Нощта закриляше ги с нежност окрилена
Звездичка една на душите им откликваше...

[SteeleR]

Помня, аз, добре нощта,
когато не телата, не ума,
а сърцата, сърцата ни говореха
и любеха се те неспирно до зори...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ти помниш ли, когато обещах ти,
че само твойто име ще държа в сърцето?...
Ти пониш ли, когато пожелах ти
да имаш цялата ми обич... имаш - ето!

Ти помниш ли, когато на ръката ми,
с мастилен знак, отвътре, на дланта
подписа се по детски?... Отпечатъка
незаличим от никой е - че ти си ми съдба!

[wish all my love]

[SteeleR]

Невероятно е .... Браво ...
:flyingkiss: :flyingkiss:  [gentle-fen]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [shame] Е,Крадецо, няма ли да му отвърнеш тогава...? [cool idea]

[SteeleR]

Прекалено е красиво... не мога да му отговоря...
но пък мога да ти открадна(steal) едно речниче :)

[I love you]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [shame] Извини ме, не обърнах внимание, че си от стомана... [lol] Но и стоманата се топи, не забравяй това!... :>

[SteeleR]

Ти помниш ли, кажи ми
нощта далечна, нощта когато аз признах,
признах, че моето сърце е твое,
че за теб копнея всеки час...

Ти помниш ли вълнението тогава,
страха във мен, във теб, по цялата земя,
че там - в мига - решава се съдбата на целия ни свят,
решава се съдбата на всяка частица от нас...

И моля те, припомни ми,
какво крещеше моето сърце,
защото аз единствено си спомням
сиянието на твоето, на твоето сърце...

Не знам дали му отговори,
дали не бе страха причината - не знам...
любовта, любовта е слънце във очите -
пламтящо, но и заслепяващо в нощта...

Тя караше ме да ляте аз тъй високо,
тя караше ме да не виждам никого, но теб,
тя караше ме да пея, да мечтая, да живея,
май караше ме да живея не във този свят...

молбата ми отново е да ми припомниш
дали обичано било е моето сърце...
дали сега не страда то напразно,
че е отнело нещо, че е отнело любовта от твоето сърце...

защото любовта - тъй силна, тъй сляпа,
летеше сякаш е сама...
летеше търсейки тя тебе...
летеше сякаш ти търсиш я "сега"...

[KUKLI4KATA]

едно огроооомно браво и на двамата [bravisimo] [bravisimo] :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

А ти помниш ли онези дни,
когато нямаше в сърцето ти омраза?
Помниш ли и детските мечти
и искрената и невинна вяра?

А вярвал ли си, че след време
ще бъдеш като тези, които си презирал?
Нима не виждаш вече че живееш,
без да има за какво да си умирал?

[Arinna]

Помниш ли ме, помниш ли ме още?
Или загубил си ме някъде в сумрака?
Годините изминаха безследно, обич моя,
а старостта зад ъгъла ни чака...

Помниш ли отминалото време,
разветите от вятъра мечти?
Помниш ли, или си забравил вече,
нашите преплетени съдби?..

Изтича времето през пясъчен часовник,
отнемайки последните ни мигове...
За последно обичай ме, чаровнико,
и в себе си завинаги ме скрий...

[KUKLI4KATA]

 [inlovee] [inlovee] Помниш ли нашия път?
Вървяхме по млечните стъпки
и чакахме влака с еднорогия фар,
да приземи мрака.

Една каруца в небето
пътуваше на светлинни години.
Звездите светеха
като подкови.

Помниш ли нашия път?
Започваше вечер,по мръкнало
и свършваше в теб
сутринта.

[Arinna]

Помниш ли, как зазорявахме,
на стария хълм, без да спим?
Помниш ли, нашите залези,
миг, преди да съгрешим?

Помниш ли, искахме заедно,
в миг света да покорим?
Помниш ли, как изостави ме
и стана за мен не любим?

Забравил си? Без основание,
тогава ти мене кориш...
Изгаряш сега от желание,
мен да ме имаш... Гориш!

[KUKLI4KATA]

 :) :) [inlovee] [inlovee]

Помниш ли залеза –

червената птица,

уморено покацнала над  морето...

Помниш ли тази искрица,

дето гореше смутено в очите ни.

После, първите вечерни светулки..,

долетели от дълбините лилави на небето...

[SteeleR]

Ти помниш ли нощта, когато
в танца сякаш музиката контролирахме...
света - един - за нази целия той беше,
света - как бяхме ти и аз...