Помниш ли...

[SteeleR]

Да, помня твоята усмивка...
помня пламъка във твоите очи...
никога не ще забравя и любовта
любовта, стаена в твоите слова...

[Bonita]

Аз помня всичко сякаш беше вчера,
играехме на двора ни като деца...
Ала  от малчугани палави родихме
без връжда и любовта...
И помниш ли онази стара стая...прахът по
старите стени,там дето ти за първи път ме люби..аз помня...а помниш ли и ти?

[SteeleR]

Помниш ли хилядите нови чувства
открити тогава в нощта...
помниш ли моята усмивка
срещнала твоята в края на вечерта...

[KUKLI4KATA]

Помниш ли
слънца строшени,
светове бездумни
и преглътнати сълзи,
миговете щедро разпилени,
сяти вчера, днес да ги косим?

[SteeleR]

Помня.. и не ще забравя,
колко болка причиних ти аз ...
искрено за всичко съжалявам
и се моля вече да си по-добре ...

[KUKLI4KATA]

Ще помня очите ти с дъх на море,
как бавно безсилна потъвах във тях.
Слънцето, ти си във мойто небе,
любов невъзможна, единствен мой грях

[SteeleR]

Ще помня, вечно ще помня
допира до теб,  до твоята душа...
но искам, искам да забравя
колко високо летях когато,
                              когато бях до теб, аз ...

[KUKLI4KATA]

Аз спомням си радост и смях,
спомням твоето тяло с блаженство,
но си спомням и върлия страх,
страх от смърт, от разбито вълшебство.

[SteeleR]

а помниш ли безгрижието живеещо в нас
игрите... детския смях...
помниш ли копнежа, всяка нощ, за утрешния ден...
копнежа да бъдеш отново ти до мен ...

[viento violento]

а помниш ли, ти помниш ли? а аз не искам,
от спомените смисъл голям няма,
я по-добре с ръцете да притискам,
сърце горещо, а не снимка голяма,
която нещо там да ми припомня,
ще ми тормози мозъка и ще се сещам,
ти помниш ли? че аз вече не помня,
коя си ти,и за какво те срещам?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Помня всяка думичка и стих...
Твоят образ - мойто вдъхновение!
Как можа да си помислиш и за миг,
че за мен не си от истинско значение?!

Помня всеки поздрав - радостта
във мен събуждаше и всяка вечер
ти ми заверяваше с такъв печат,
че те има тук и само във сърцето ми...

Помня те и как ще те забравя - теб -
този, който даваше ми силна вяра,
тоз, за който толкоз нежни редове
писах аз и името ти дръзко все повтарям...

 

[viento violento]

повтарям се, не помня, но аз зная,
обичам те, и искам те, желая,
и не чети, това изобщо не е стих,
почувствай ме, гальовен, нежен, тих,
и до полуда истински, топъл, игрив,
ти помниш ли, че аз за теб съм жив???

[repi-s-lychec]

Ти помниш ли листата на дърветата
или пък песента на клоните.
Аз не забравих за паветата
и нежните цветчета на лимоните
във детството ни де ухаеха
със шепота на плаха нежност,
и мислите ни, що не хаеха
за на живота сивата безбрежност.
Аз толкова копнея тая волност
и свободата луда на врабчетата,
за мириса на зимнина наесен,
за шепота на талиги в паветата...
Мечтая и за тебе, дете лудо,
което болките ми предусещаше,
че те обичам не, не е заблуда,
а е на вените ми песента гореща...
Но детството отдавна вече няма го,
и ти, уви, изглежда си пораснал,
забравил си на невинността за храма
и с сивотата сякаш си си срастнал...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

повтарям се, не помня, но аз зная,
обичам те, и искам те, желая,
и не чети, това изобщо не е стих,
почувствай ме, гальовен, нежен, тих,
и до полуда истински, топъл, игрив,
ти помниш ли, че аз за теб съм жив???

Ти не ми повтаряй туй, че си не спомняш
мене да си виждал; а, видял
в своята фантазия на свят огромен
моите цветя, ще си се запознал...

Ти недей ми казва, че не я познаваш -
тази муза, де неспирно ти шепти,
дето, в тебе влюбила, се стихове ти дава
и ръката ти подканя стих да сътвори...

Ти недей решава, че било ти невъзможно
мене да си спомниш... Просто помисли,
просто ме поискай... Ето че си спомняш,
ето че създаваш ме и твоя съм... почти!

 

[KUKLI4KATA]

Така е топла пролетта
-докосвам те едва, едва,
но идва времето, когато
ще изгорим във слънчевото лято.
След нея есента ще ни залива
със цветове- все още тъй игрива,
а зимата? Нима година отлетя?
Ти спомняш ли си пролетта?