Учители по живот

Started by ilusia, March 04, 2006, 21:29:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Unforgotten`feeling`f

Всеки човек,който е попаднал за известен период в живота ми,е допринесъл малко или много за някакво събитие...А то от своя страна ме е направило такава,каквато съм днес.Всеки един човек,всяко разочарование или пък хубаво отношение,ме е изградило като личност.Един ме е уважавал и ме е накарал да разбера какво е приятелство,други са ме разочаровали,предавали,лъгали-те са ме направили тъжна,но и по-силна.Те са ме накарали да разбера,че животът си има и лоши страни,че трябва да бъдем по-внимателни,не винаги хората имат добри намерения към нас,каквито ни се иска!
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Hellhound

Единствения ми учител е бил самия ми живот Много грешки съм правил,много пъти живота ме е повалял на земята и не съм знаел на каде да хвана но поне ме научи и как да ставам след като ме е повалил :)
Тъмна и стъдена стая,а аз не спирам да мечтая
Само теб сънувам само теб желая
Но оставам във тъмната студена стая

Свит във ъгъла стоя и ме обгръща самота
слушам изтрадалата си душа
тя крещи и се моли да не е сама
но няма кои да я чуе във тази непрогледна тъмнина!!!!

Angel Soul

#17
Вярно е, че всяка житейска ситуация и всеки един човек в нашия живот може да са ни учители. И все пак, в моя живот аз признавам, че съм имала двама учители, които са били такива съзнателно, с идеята да ми предадат знанията си.

Първият беше учител по светски живот. Той откри много тайни пред мен за това как хората мислят, защо действат по определен начин, разкри ми хоризонти , които не бях сигурна, че съществуват. В същото време видя в мен неща, които на самата мен ми бяха убягвали, показа ми слабостите ми, разкри ми и фините нюанси на собствените ми усещания и възприятия. Интересното беше, че когато ролята му в живота ми приключи, той сам се оттегли.

Вторият ми учител е с мен и до днес. Това е духовният ми учител, за когото мога да говоря толкова много, а думите са способни да опишат толкова малко. Понякога нещата в живота ни имат строга предопределеност и мога да кажа, че ако не бях срещнала първо светския си учител, не бих могла да разпозная духовния.

Как човек разпознава учителите си? Не знам. Има инстинктивно разбиране и от двете страни. Понякога се случва ученикът да сбърка учителя си, да си помисли, че го е намерил. Но учителят никога не бърка ученика си. Казват, че често учителите подбират учениците според това какви са били самите те по-рано, че в голяма част от случаите учителите  "припознават" себе си в лицето на ученика си и това улеснява процеса на обучение... Дали е така? Нямам идея .  :)