устните сключени

[ilusia]

устните сключени и тихо мълват
сякаш молитви редят...
думите от мен немогат да излязат
мълча..
а толкова искам да ти кажа
за света си да ти раскажа
страх ме е...
страх безумен в мен вилнее
не искам той и теб да завладее
вдигам с надежда очи
небето моля мъдрост да ми дари
а то тежко , оловно сиво
сякаш пълно със съзло
о моляте нека да не вали
неще издържа този дъдж