Двойна порция кофеин...

[Gentiana]

Двойна порция кофеин
и единична тъга
правят живота ни поносим,
в миг на внезапна самота.
Самотата идва
като непоканен гост,
дори когато си
сред много хора.
Слага на сърцето ти
студената си ръка -
ти се задъхваш,
а тя ти говори.
В ушите ти
капилярите се пукат
от този глас-
тръпчив и тих...
Бавна отрова.
Тишината те отделя
от околния свят,
като чадър...
Как студено ти става!
Двойна порция кофеин
в гореща чаша...
Илюзия, че те има
в нечий бележник,
памет
или душа.
Пиеш с кафето си
спомена
за нечие име.
После си тръгваш
по тротоара на вечерта.
Пред теб е хоризонтът
на мечтите ти...
Все не го стигаш.
Вървиш и плюеш
горчилката
на черната си душа -
утайка от кафето
изстинало.

[ivorysoul]

прекрасно отново и пак...самотно

[Ангелче]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

прекрасно отново и пак...самотно

Уф, не знам защо все ме влече да пиша самотни стихчета....Не би трябвало да се чувствам така, имам и семейство, и приятели...Не ми е тъжно...
Но тези чувства са ми слабост...
Май трябва да се опитам да сменя малко палитрата на емоциите си. [shame]

[Gentiana]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

:flyingkiss:

[Ангелче]

Някой беше казал, че само болката събужда душите ни.Може би е така.Поне при мен е така, може би и при теб,
затова няма голямо значение какво имаш, или дали си сам...а какво е отключило емоцийте ти.
Така мисля...

[dodic]

Поздравления,
Сетих се за един куплет от мой стих свързан с кафето и двойната доза кофеин.
Странно, като се има впредвид казаното по-горе от теб: "имам и семейство, и приятели...Не ми е тъжно...", как успяваш да обрисуваш тези чувства тголкова емоционално. Аз обикновено пиша тъжните си стихове когато съм на дъното.
Поздравления отново за стиха.

Отиваш си и всичко свършва,
трагичен край на този ден,
кафето в чашата привършва,
горчиво както чувствата в мен.

[cvetee]

[Leda]

ИЕЕЕЕЕ пак екстази - БРАВО! [bravisimo] [cvetee] [plqs plqs] [plqs plqs]

[Gentiana]

Странно, като се има впредвид казаното по-горе от теб: "имам и семейство, и приятели...Не ми е тъжно...", как успяваш да обрисуваш тези чувства толкова емоционално.

[cvetee]

:)Ами успявам, може би, защото съпругът ми е "гадинка", адски е ревнив и толкова пъти ми е късал нервите, че за да не му стоваря някой тиган на главата [lol] , свикнах да си изливам гадните, обидени чувства в потресаващо дълбоки , тъжни и гадни стихове...и това , май взе да ми става навик.Че май станах и мазохистка-харесва ми да пиша мрачни неща. Доброто и щастливото някак не ме вдъхновяват.Само, когато съм вбесена или в поредна криза, мога да пиша наистина силни неща.Това  е някакъв емоционален изблик. А въображението ми е толкова необуздано, че може да си представи всичко и от всичко да създаде нещо.

[Gentiana]

ИЕЕЕЕЕ пак екстази - БРАВО! [bravisimo] [cvetee] [plqs plqs] [plqs plqs]

[lol] :kissoflove:

[Gentiana]

Някой беше казал, че само болката събужда душите ни.Може би е така.Поне при мен е така, може би и при теб,
затова няма голямо значение какво имаш, или дали си сам...а какво е отключило емоциите ти.
Така мисля...

Права си...
Дори имаше една шега, че ако някоя сутрин се събудиш и нищо не те боли, значи си умрял  [lol] [lol].
Болката наистина е голям допинг. Нещо като камшика за състезателен кон...
Действа стимулиращо. :). Разбира се, когато не е в убийствена доза.

[andromeda]

Самотата е нужното зло, за да намериш пътя към себе си...Gentiana, стиховете ти са наистина много живи и искрени.Винаги съм се възхищавала на способността ти да вплиташ толкова разнообразни емоции в думите си!Браво!!! [bravisimo]

[Gentiana]

 [hugs and kisses] [heart-love]