Да си смъртен - шанс или проклятие на създателя?

[lorito]

Е какво мислите? [confused]

[ilusia]

Шнас..определно, ако знаехме , че имаме вечността пред себе си , нямаше да имаме силата да направим нщата , който трябва. А и живота умръзва...нямаше да има прогрес, нямаше да има живинка и желание

[s_ma6inata]

Въпрос на гледна точка....за мен е проклятие на създателя.Животът няма как да ти омръзне,винаги изкача нещо ново,винаги е интересно дори и в най-кофти моментите.Не напразно учените се стремят да разкрият тайната на живота.Истината е,че само един живот не стига..... [mhmm]

[ilusia]

Е да ама ако всички сме вечни :) с какво ще можем да се изненадаме

[Lizi]

Ако всички сме вечни не бихме живяли така както сега живеем по простата причина,че винаги ще си казваме:има време,имам пред себе си цяла вечност!За да изпитаме всичко от живота трябва да се борим за него и да знаем,че не сме вечни!

[PurpleANGEL]

За да осъзнаваш какво имаш, трябва да си дадеш сметка, че може да го изгубиш.
Ако сме вечни, то не бихме си дали сметка, че живеем!

[Angel Soul]

"Да си смъртен - шанс или проклятие на създателя?"

И двете. И нито едно от двете. Просто не може да се опрости до такава степен, че да се каже "или-или". Шанс, защото дава възможност за развитие на душата ... пък и да живееш като човек, си е тръпка. Проклятие, защото като човек (а не просто като свободна душа) имаш временна амнезия и се луташ в тъмното за отговори, които не са чак толкова трудни. Нито едно от двете, просто защото не мисля, че "животът" е създаден с целта да бъде шанс или проклятие. Той просто е част от устройството на света.

[PurpleANGEL]

Живее ли ви се?... Живее ви се! Ами живейте тогава! Защо са тия въпроси?!

Ако сте много жадни и някой ви подаде чаша с вода, вие не мислите дали ще ви е тежко ако изпиете водата или ще утолите жаждата си. Просто пиете с наслада... Същото е и с живота - просто го живейте колкото се може по-истински! Не се питайте дали е дар или проклятие!

[Angel Soul]

Прав си! Подхождайки с нагласата, че животът е "някакъв си", ние несъзнателно го моделираме. Ако не греша, в  целите на една от медитативните школи се включва освобождаване от всички земни илюзии, всички "образи", схващания, идеи, с които сме се натоварили, за да бъде постигнат абсолюта.

[tonnny_bg]

Живее ли ви се?... Живее ви се! Ами живейте тогава! Защо са тия въпроси?!

Ако сте много жадни и някой ви подаде чаша с вода, вие не мислите дали ще ви е тежко ако изпиете водата или ще утолите жаждата си. Просто пиете с наслада... Същото е и с живота - просто го живейте колкото се може по-истински! Не се питайте дали е дар или проклятие!

Животът ни е дар.Благословени сме ,че го имаме,че имаме възможност да обичаме,да творим,да се усмихваме .Не се изчерпва с определения,защото е уникален.Всеки ден ни дава толкова много от магията на живота.И няма как да не я приемем ,защото сме орисани да живеем и в това е цялата същност.Така че живейте и обичайте,защото всичко се случва днес и сега.

[Magic`Green`eyes]

Дори боговете ни завиждат! :) [heart__]

[repi-s-lychec]

А замисляте ли се, че ние всъшност сме безсмъртни? И че природата е определила най-правилния начин нашето безсмъртие да е адекватно на времето? Не са ли всъшност децата и децата на нашите деца порталчетата ни към безсмъртието? Новият живот съществува в крак с времето с и в крак с него си отива - но той може генетично да остане жив в следващото поколение. Само че по-нов, по-добър, по-адекватен дори, по-приспособим и готов да се пригажда към непрекъснато променящите се условия. Така никога пред човека няма да застане дилемата "Какво да правя в безвремието?". Защото човекът няма да усеща, че живее отново и отново но в нова форма, тяло и т.н. Та ние сме като портали - отразяваме какво е било преди нас и това, което ще се появи по-после. Именно в това е безсмъртието ни. Не в някаква вечна блъсканица в маловажни житейски дреболии, които тормозят единствено дребнавото ни и егоистично същество. А в един биологически и ако щете космически практичен аспект, който със своята простота е именно така гениален. И не забравяйте великата мисъл - "Гениалните неща са прости, но не са лесни".

[Mistic]

Простете ми но  не мисля че живота е дар...или поне този и такъв тип които трябва задължително да изплатиш...

[menti4ka]

според мен живота е колкото дар толкова
и проклятие-зависи от гледната точка
в някой момент от живота ни си казваме
"искам да умра" в следващия се радваме че сме живи
а може би точно тези малки моменти са ни
дар който изкупваме с цената на тежките
някои са целунати от съдбата, други не
за мен е по-добре да изживея нещо, отколкото
да го пропусна и нищо да не ми се случва

[tonnny_bg]

А замисляте ли се, че ние всъшност сме безсмъртни? И че природата е определила най-правилния начин нашето безсмъртие да е адекватно на времето? Не са ли всъшност децата и децата на нашите деца порталчетата ни към безсмъртието? Новият живот съществува в крак с времето с и в крак с него си отива - но той може генетично да остане жив в следващото поколение. Само че по-нов, по-добър, по-адекватен дори, по-приспособим и готов да се пригажда към непрекъснато променящите се условия. Така никога пред човека няма да застане дилемата "Какво да правя в безвремието?". Защото човекът няма да усеща, че живее отново и отново но в нова форма, тяло и т.н. Та ние сме като портали - отразяваме какво е било преди нас и това, което ще се появи по-после. Именно в това е безсмъртието ни. Не в някаква вечна блъсканица в маловажни житейски дреболии, които тормозят единствено дребнавото ни и егоистично същество. А в един биологически и ако щете космически практичен аспект, който със своята простота е именно така гениален. И не забравяйте великата мисъл - "Гениалните неща са прости, но не са лесни".

[inlovee] [inlovee] [inlovee]