Тя-свята грешница - Любов

[Don_NUTSO]

Толкова премълчани истини, неизказани думи, отбягващи погледи.
И цял живот сме обречени да помним едно мигновенно ръкостискане, една фатална, звездна нощ, две очи, които са ни причинили болка вместо радости.
Няколко безсънни нощи, в които заставаме "без грим" пред огледалото напукано от фалшиви усмивки, за да признаем пред себе си и човекът, който сме обичали, а не пренебрегвали: "И сами сме били щастливи и с други"
Честно ли е от наша страна?
За жалост причината не е в нас, а в слабоста на нашата природа! Ние сме такива каквито сме създадени.
Да обичаш - това не значи да харесваш!
Да обичаш, и да бъдеш обичан - това са две коренно различни неща. А колко е прекрасно да разбереш, да усетиш, че си обичан/а, че е споделена твоята обич ... сега си задаваме въпроса: дали съм го изпитвал/а, не беше ли заблуда? Господи, защо понякога си толкова жесток ... ?
Но никога не трябва да молим за любов. Защо ли направих тази грешка? Защо правим тази грешка, знаейки че човек с наранено сърце плаче като малко дете прикривайки чувствата си в неговите тъжни сълзи .... можем ли без тази сладка болка?
Минават си годините и ти все трябва да почваш от начало и пак, и пак ... и пак ...
Винаги се разминаваш! До кога, до кога с това ? Защо всеки път си казваме, няма да се влюбвам ... не искам ... недей идва при мен любов жестока ... а тя напук ни се натрапва, нежелана, нечакана, неискана, отблъсквана и въпреки всичко я приемаме с наслада и после какво ... заблуда ... изпросено щастие, подтиснати сълзи в тъмни вечери ... случайно изпуснати от съдбата щастливи мигове ... мъгла ... и после болка ... неописуема болка раздираща сърцето, чувствана от всяка частица на тялото, спомените идват като тежки удари, казваш си тук бяхме заедно ... УДАР, как боли ... а тук се целунахме ... и пак боли ... тук си говорихме за ... УДАР болезнен... тук и тук и там и всяко тук, всяко там е един удар по силен и болезнен от удар с камшик, душата се огъва от неистови болки, но ни звук ни стон ще издаде, (знаейки, че ще има пак...отново...следваща )... и осъзнаваш че си бил/а един фалшив герой и въпреки всичко казваме си: И все пак хубаво беше ... но спомена остава скрит някъде в душата, добър или лош той е там, наранил и на двамата сърцата ...
май на мазохизъм заприличва ... но нали The show must go on! въпреки, че Inside my heart is breaking, My make-up may be flaking, But my smile, still, stays on! Тъжно нали ...
Но защо е нужна тази болка ... защо ... а ако нея я нямаше ?? любовта щеше ли да бъде тъй прекрасна ... и също тъй болезнена до отвращение ... и все пак желана ...

Тя - свята грешница - Любов

[CheResHka]

 :)Толкова е хубаво.....и истинско!!! :)

[Eyes^On^You_F]

 [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Харесва ми,много е хубаво  [inlovee]

[need_for_love]

Харесва ми,много е хубаво  [inlovee]

[well]

Страхотно е !
А с икони дали ще изглежда така :
[cais007] [usmivkaa] [namigG] [inloveee] [twist] [dance4] :fireheart: :callme: :iloveyouinblue: :flyingkiss: :hot: [love] [praznichno] [molitva] [ooooo] [sradlio] [sradlio2] [pisna miii] [toi e] [grrr] [reeeev] [mhmm]
and again:
[cais007] [usmivkaa] [namigG] [inloveee] ........................

[FALLEN]

Браво :)

[OvCeL4EnCetO]

Да,много е хубаво и за съжаление си е цялата истина :)

[`Fallen_Angel`]

Остави ли ме без думи най-после  :)