Пътищата ни се пресякоха съвсем случайно и непринудено.И всичко между нас стана от първата вечер, както по филмите.Беше едно от малките неща в живота ми, които ми носиха радост, спокойствие и сигурност.Но беше за кратко.Изгубих се някъде в спомените си, в миналото си, което все още не бях преживяла напълно..и така изгубих него - един човек, който ме обичаше, който вярваше и държеше на мен.А аз го оставих да си иде, защото в мислите ми често се прокрадваше мисълта за другия, предишния.Направих много грешки в живота си, но тази не мога да си простя.Винаги ще бъде пред очите ми последната ни вечер, последните ни думи, последната ни целувка..последвана от раздялата.Повече от половин година след раздялата ни не спирах да се чувствам виновна, че сложих края между нас, че в желанието си да бъдем щастливи по отделно, аз нараних и двама ни.И не издържах...намесих се отново в живота му, пожелах да бъдем заедно както преди.Трябваше да чакам неговия отговор, но в същото време започнах да виждам истината, която той не посмя да ми каже.В сърцето му вече няма място за мен, а за друга.А аз му вярвах, вярвах, че той никога няма да ме подведе, няма да ми вдъхне празни надежди, но уви...Много хора се "изплюваха" в лицето ми, от него не го очаквах.Но и той се подигра с мен.От него исках само истината и нищо повече.Е, оказа се страхливец.Сега не знам как да го погледна в очите без укор.Може би не трябваше да правя повторен опит..но не съжалявам.Аз направих грешка и не ме беше страх да я призная.След случилото се ми е трудно да вярвам в хората, трудно ми е да бъда толкова добронамера и всеотдайна, както преди.Въпреки всичко искам да запазя образа си за него такъв какъвто беше в началото.Защото той е един от малкото истински хора в живота ми, но аз го изгубих..