Нощ за самота

[Gentiana]

Тази дива нощ не е като другите.
В шепите ми се рони тихо -  лотос бял.
Лист по лист вехнат. Оголват заблудите.
Ароматът им чезне. Въздух застоял,

в който душата се задушава.
Сили няма да шепне ... И си мълчи.
Мокри петна от грях нощта оставя.
През пръстите ми тече. И горчи.

Сенки на подминати желания
стенат в мрачни коптори от сива тъга.
Умират от нежност противостояния.
Някъде там скита и моята душа.

Тази нощ не е като другите.Не...
Нощ за самота...Ех, и ти сърце!

[neotrazima_737]

На нощ самотна ти обрече ме.
Душата ми остави в самота,
да скита като просяк беден
по пътищата страшни на  нощта.

Рани сърцето ми
от него капят,
отново кървави сълзи в нощта.
Нима заслужих аз обидата,
защо рани пак моята душа?

[andromeda]

Тази нощ не е като другите.Не...
Нощ за самота...Ех, и ти сърце!

Много е красиво, Gentiana!Възхищавам се на таланта ти!Браво! [bravisimo]

[sadness_MASTER]

Свито,небиещо,биещо скъсано
нощ..в мислите ми толкоз разпокъсано
Дойде и отиде си,хлопна вратата
но не успя...вмъкна се Тя-самотата

Блъскат се,гниещо,гонят ме пак
търсещо в стаята,раздиращо,ад
Слънцето свари ме с поглед във нищото
в мен бе угаснало на живото огнището

[ranenia skorpion]

    Gentiana   Пишеш прекрсно!!! То ти това си го знаеш де...Но аз да си го кажа...В последните няколко години се привързах към самотата,към  тъгата, и такива красиви стихчета,ме карат да си мисля че дори тя-тъгата си има своя блясък и великолепие...Трябва само да ги откриеш,чрез силата на думите...   

[Gentiana]

На нощ самотна ти обрече ме.
Душата ми остави в самота,
да скита като просяк беден
по пътищата страшни на  нощта.

Рани сърцето ми
от него капят
отново кървави сълзи в нощта.
Нима заслужих аз обидата,
защо рани пак моята душа?

Не ме вини. Недей се възмущава.
Сърцето ти ще излекувам пак.
Руини след изгарящ дъх остават
и всичко почернява. Пада мрак.
Но сред праха отново си пробива
към светлината път кълн плах на любовта.
Калта от изгорялото дъждът отмива
и с теб отново ще сме двама . Знам това.
:)

[Gentiana]

Тази нощ не е като другите.Не...
Нощ за самота...Ех, и ти сърце!

Много е красиво, Gentiana!Възхищавам се на таланта ти!Браво! [bravisimo]

Благодаря ти, Анди! .Много си мила. :kissoflove:

[Gentiana]

Свито,небиещо,биещо, скъсано
нощ..в мислите ми толкоз разпокъсано
Дойде и отиде си,хлопна вратата
но не успя...вмъкна се Тя-самотата

Блъскат се,гниещо,гонят ме пак
търсещо в стаята,раздиращо,ад
Слънцето свари ме с поглед във нищото
в мен бе угаснало на живото огнището.

Недей така! Пак ще запалим огнището
със старите спомени - нека горят.
Поглед във нищо ?!Не ти отива нищото .
Я се съвземи, ти си толкова млад.
Самотата е приятелче, но да не става досадна.
Пред вратата я дръж, много не я глези.
По-добре днес да остане гладна,
отколкото душата ти без жал да вгорчи.
:)

[Gentiana]

    Gentiana   Пишеш прекрсно!!! То ти това си го знаеш де...Но аз да си го кажа...В последните няколко години се привързах към самотата,към  тъгата, и такива красиви стихчета,ме карат да си мисля че дори тя-тъгата си има своя блясък и великолепие...Трябва само да ги откриеш,чрез силата на думите...   

Караш ме да се изчервявам  [shame] :)
И естествено много ме радва мнението ти . Благодаря ти!
Тъжните чувства си имат своята прелест, но с тях не трябва да се прекалява.  [namigG]
Така че, да тъгуваме, но с мярка. Колкото да създадем нещо красиво...Не повече.