Аз съм тук, само заради теб,
Защото усещам красотата ти, естет,
Но външността ти, не е твоята душа,
Всички гледат лицето, но не и същността,
Аз мога да съм във всяка среда и платформа,
Появам се, взривявам и изчезвам – като бомба,
Но ти ме привличаш, да се връщам пак,
Твоята светлина, е моят мрак,
Твоята броня, е моят меч,
Ти си тъй близко, но аз съм далеч,
Всеки път пред теб, съм в ситуация пат,
Ти си вселена, аз съм социопат,
Ти цветовете създаваш, аз с тях рисувам,
Сега ме четеш, а аз те сънувам,
И често ми казват, че или съм прост, или ....
На което отговарям учудено „really” ??
Та вие ме съдите, според някой-друг коментар,
Останалият аз, съм зад голям катинар,
На пък разбирам, че да те имам е нереално,
Вървиш напред, а аз виждам света огледално,
Огледално изписани листа с мастило, цял куп,
Но аз съм тук, само за теб, сянка без труп ....
