Дете на гарвани е този късен час,
във който розите на мойта жал посърват
и молци нощни от сатен кръжат над нас -
тревожно дишащи. Ела, да те прегърна!
Че денем луда съм, проклета светлина,
която хапе и ридае. Как те лъже,
че има вплетена отрова в тез слова,
с които рани правя - от коприва вЪже.
В деня завързвам те, отвързвам, не личи
как червеите на съмнение се гърчат
в душата скръбна, оголяла от мечти.
Навярно те боли, щом вежди гневно сбърча.
Това е слабост. Непризната. Злъчен прах
обсебил устните и вените. Прости ми!
Щом падне здрачът, се пропуква моят страх
и идвам боса и невинна. Отвори ми!
