И в Рая вали...

[Gentiana]

Уморяват думите напук.
В ръката си какво държиш,
кажи ми?!
Вали дъждът унил,
студен, без звук.
Сънувам се пред
райските градини.
Наяве сън,
с отворени очи.
Прегръщаш ме,
но с яд.
Знам - ще ти мине.
Дъждовни капки -
по лицата ни следи
се сливат нежно,
фини, бледосини.
И искам като дим
да се стопя,
попила този миг,
влечащ кат' бездна,
в която кротко и безмълвно,
ей така
когато пуснеш ме
без думи да изчезна.

[Don_NUTSO]

[Gentiana]