В България ми стана трудно и ...заминах.
Стегнах куфара с мечтите и - хоп! - на самолета.
Ала не очаквах, че точно тук в чужбина -
така ще ме грабнат едни дребни хлапета!
Те ми изпяха "Облаче ле бяло"
и дълбоко се разчувствах -
настръхна цялото ми тяло
и умът ми към България препусна...
Дали знаят тези мили деца,
които извисяват песента към Бога -
за нашите планини и поля;
за кървавата ни история и народа !?
Дали чувстват, както и аз,
че изгубили са нещо необикновено?
Аз знам, че са ученици, седящи в клас,
ала вярвам, че усещат колко е ценно.
И макар България да е далече,
и макар и да е много малка -
сякаш там съм вече,
само с вас, лист и химикалка!
16/03/2018
Montpellier, France
