Последно такси

[Gentiana]

Нощно такси.
Часът е към 2 и вали.
Като котки изритани
мокри улици
съскат във мрака.
Загръщам се в шлифера,
някак отвътре боли
нещо скъсано.
Нищо вече не искам.
Не чакам.
Нощно жълто такси.
И шофьорът не бърза.
Защо ли?!
Може би и у тях
Самотата го дебне. Не спи.
Нервно стискат волана му
пръстите сгърчени, голи,
а дъждът се усилва,
не спира...
И в Ада вали.
Късна среща със Дявола.
Хайде, побързай, човече!
Отегчена до смърт
искам бързо да стигна до там.
Чаши с тежко червено,
елегантно във смокинг облечен
той ме чака отдавна
и готова съм да му се дам.

[Eamon]

Минавам от време на време да преглеждам, кой е останал от старите "кучета" все още си тук с поредното прекрасно творение. 

[Gentiana]

И аз така
И мноооого се радвам да те "видя" отново тук, Любо. Нали това си беше нашето вълшебно островче в този жесток свят от бетон и метал, който бавно превзе всичко. Почти
Жалкото е, че децата пораснаха и се разпиляха, но съм сигурна,че и други минават като нас тук, дори и да не пишат. Стих4е ком винаги ще бъде магия.

[Eamon]

Така е, всеки гледа в различни посоки. Все още виждам 2-3 в социалните мрежи, но дали минават насам :( трудно е да се каже. Вълшебното островче все още съществува, което е повече от прекрасно. Трябваше поне едно събиране да си направим преди всеки да заживее в своя собствен бетонен свят. Сигурен съм, че щеше да има доста желаещи да присъстват. Далеч остана 2006, когато се регистрирах.. почти 13 години и много, много спомени, ехххх Геоооо хубаво си ни беше тук :(

[Gentiana]

Така е, Любо, хубаво беше. Но не можем да спрем времето и да задържим нещо завинаги.
Можем да се връщаме понякога тук, да четем старите си неща и да си спомняме всички онези хубави моменти, които сме имали заедно.
А, ако още пишеш или пък ти се чете нещо интересно, от известно време се задържах в един портал за лично творчество, в който хората са готини и напомня нашето стих4е. Ето ти линкче-
https://writecraft.io/

[balrog]

Много е мрачно и влажно! Дай нещо по-ведро!
За съжаление форумите умряха и всичко отиде на майната си!

[Gentiana]

Така е, Павле. Не можем да спрем хода на времето.
Но упорито можем да се връщаме там, където ни е било хубаво и да поразклащаме застиналите води на миналото. Все някой лотос ще цъфне пак