Нощно такси.
Часът е към 2 и вали.
Като котки изритани
мокри улици
съскат във мрака.
Загръщам се в шлифера,
някак отвътре боли
нещо скъсано.
Нищо вече не искам.
Не чакам.
Нощно жълто такси.
И шофьорът не бърза.
Защо ли?!
Може би и у тях
Самотата го дебне. Не спи.
Нервно стискат волана му
пръстите сгърчени, голи,
а дъждът се усилва,
не спира...
И в Ада вали.
Късна среща със Дявола.
Хайде, побързай, човече!
Отегчена до смърт
искам бързо да стигна до там.
Чаши с тежко червено,
елегантно във смокинг облечен
той ме чака отдавна
и готова съм да му се дам.