Момиче от дъжд

[D`Eva]

Момиче от дъжд
 
Здравей, мое чудно, среднощно момиче,
пак те чакам и тихо говоря с дъжда.
Tой, понеже не бърза за никъде,
а пък аз, аз  защото не мога да спя.

Свикнах някак, не зная как стана,
беше нощ, пак валеше така,
ти дойде от дъжда и в дъжда ми остана
и валя, и валя, и валя.

Сладко мокра, вълшебно красива,
смехът ти наоколо се разпиля,
дъждът се задъха видял самодива
и както валеше времето спря.

Оттогава те чакам, среднощно момиче,
и се моля за нощи, в които вали.
Дали те сънувах, дали те обичам?
Разпитвам дъжда... ала той все мълчи.

[balrog]

Ехааааа! Макар и късно, моята любима не спира да пише!
Яко е!

[D`Eva]

Охоо  
Здравеей!