Твърде бързо вехнат
нощните цветя.
Довян от миналото шал
морето дръпва,
залива бряг последната вълна
и с безразличие в
дълбокото отстъпва.
По пясъка следите не държат,
през пръстите изтича мокър пясък
и кривоглед е погледът назад
в око на чайка - странен лумва блясък.
Сънувах пясъчните лилии на нощ,
в която някой нежни думи ми шептеше.
Не беше истина. Не струва пукнат грош
копнежът в здрача закуцукал- дрипав, грешен.
Рисувам с пръсти в пясъка звезда,
в морето раците пируват мойта лудост.
И няма нищо, шепа празнота
все същата.... Нима повярвах в чудо?!
