Любовта е нощна пеперуда

[Gentiana]

Дете на гарвани е този късен час,
във който розите на мойта жал посърват
и молци нощни от сатен кръжат над нас -
тревожно дишащи. Ела, да те прегърна!

Че денем луда съм, проклета светлина,
която хапе и ридае. Как те лъже,
че има вплетена отрова в тез слова,
с които рани правя - от коприва вЪже.

В деня завързвам те, отвързвам, не личи
как червеите на съмнение се гърчат
в душата скръбна, оголяла от мечти.
Навярно те боли, щом вежди гневно сбърча.

Това е слабост. Непризната. Злъчен прах
обсебил устните и вените. Прости ми!
Щом падне здрачът, се пропуква моят страх
и идвам боса и невинна. Отвори ми!

[Durzost]

А аз се чудя, що не ми се спи,
а то е щото трябва да отворя,
недей да пишеш, просто прегърни,
на теб ли трябва туй да го говоря,
хапи, ридай, завръзвай със сезал,
че от къде коприва в тая тъмна доба,
но други, да отварям, щото ми е жал,
ще ти постеля, само, че в отделна соба ...

[Gentiana]

Не ми постилай,
че е тъмно в тази соба,
а и леглото ти е тясно
за душа,
която в нощите се скита
в късна доба
и подир нея никнат
анемичните цветя
на чужди думи
и съмнения безстрастни.
Изпий кафето си и там ми постели
във чашата ти. Черната магия
ще ме превърне в листче
от хибискус. До зори.