За едно помагало, написано нехайно, без себевзискателност

[Don_NUTSO]

За едно помагало, написано нехайно, без себевзискателност

Мото: ,,В годината на дървения кон молете се някой да не ви открадне най-белия и най-добрия кон!"
/сентенция от роман на ужасите и парадоксите/

     Сънувах тежък сън – прокоба ... Някой ми натири моето най-хубаво конче – хвърли му ласо и го затвори в своя обор...
     Чувах като насън песента на Висоцки: ,,Почакайте, мои коне!..." После се чу някакъв глас, някакъв ужасен крясък... Не на китайски, а на старогръцки се викаше: ,,Конекрадец! Конекрадец!"
     Събудих се със сърцетуп и се огледах... Срещу мен, точно срещу леглото ми, на библиотечния шкаф видях една книжка. Някакъв вътрешен глас ми нареждаше:  ,,Прочети ме! Прочети ме!"
     Бях се върнала за кратко време от дълго пътуване... И машината на времето ме пренесе в ... миналото ми – като учителка... В света на литературата, учениците, колегите, приятелите ... Тези светове са чисти и неосквернени и до ден днешен за мен!...
...
     До прозореца ми долетя една Калинка. Аз я попитах: ,,Калинке-малинке, кажи ми, кажи: ,,Къде ще ме отведеш?"
     Малкото Крилато кацна върху книгата... Сигурен знак, че ще ме отведе в Страната на Чудесата. Не съм Алиса, зайче около мен не виждам... Реших обаче, че не трябва да се отказвам от пътешествието – независимо дали ще ми донесе радост или ужас...
...
     Помагалото е издадено за пръв път през далечната 2003 г. и е преиздавано от уважаваното от мен, колеги и ученици издателство ,,Анубис". Книжката е от поредицата ,,Малка училищна енциклопедия" и носи заглавието: ,,Теми по литература – 11 клас". Авторката е Екатерина Петкова, която понастоящем е преподавател в катедрата по методика на българския език и литература към Пловдивски университет...
     Зачетох се... На места плаках, на места се смях... Защото парадоксите в изданието са доста и не биха се оправдали с технически и коректорски грешки!...
     На страница 63 например, в статията за Алеко Константинов, четем, че авторът е написал фейлетона ,,Не гасете свещите" (Става въпрос за фейлетона ,,Угасете свещите"). Сигурно авторката е осъвременила Алеко и му е предала ново звучене, т.е.: ,,Бдете! Не угасвайте свещите по изборите!" Трябва да й благодарим за идеята за среднощни изборни бдения в Страната на Чудесата!... Фейлетонът ,,Смирррно, рота-а, п'ли" пък е написан (на два пъти!), за по-кратко може би – като: ,,Смирно, рота, пли". Явно авторката е осъвременила изказа на военните, без да ги осмива в ръмжащ вариант... Защото днес е времето на изискания изказ – под формата на: съскане, мълчание, враждебни погледи и реплики... За тази й далновидност също трябва да й благодарим...
     Но още по-големият принос за провокиране на сетивността и възприемане на литературата като вид алюзия, отвеждаща към съвременността, е в едно друго твърдение. Според авторката – не тогавашният министър на вътрешните работи (Рачо Петров) е фейлетонен герой на Алеко, а напротив – това е... драматургът... Рачо Стоянов (авторът на драмата ,,Майстори")!...
     Явно е, че според авторката, един драматург има също голямо значение за политическата класа в България – някога ... пък и сега!... По-голям театър от този в Страната на Чудесата едва ли някога е имало... В този смисъл тази алюзия е също много правилна и полифункционална, имайки предвид съвременния политически контекст...
     Фейлетонът със заглавие ,,Освидетелстване посещающите в Черната джамия"... И добре го е казала!... В днешно време в Страната на Чудесата хората трудно битуват, камо ли да ползват услуги на зъболекари!... Парите са кът – и за инфраструктура, и за зъби, и за ...!!! Колкото до предлога ,,в", то това е също хубаво уточнение...  Важно е обстоятелството, че си навътре, ама много навътре в пространството... Което от времето на Алеко не се е променило много-много... Колкото до Алеко -  заглавието на статията в книжката: ,,Бай Ганьо – образ, възпроизвеждащ се във времето", съвпада напълно с мое от статия, поместена на страниците на списание ,,Тракия"... Моята творба е писана 10 години преди помагалото... Вероятно телепатията си е казала думата!... Бай-Ганьовците наистина се роят и прегрупират и се явяват клонинги (както при делението на клетките в тялото на човека, включително и в мозъка му!) Едно истинско възпроизвеждане... И чуваме сякаш възмущението на Алековия герой от самия себе си и себеподобните му: ,, Брей, хептен магаре бил този човек!"
     Продължих да чета... чета... На стр. 83 поема на П. П. Славейков е с ,,интерпретираното" заглавие ,,Крум проницател" (вместо ,,Крум прорицател"). На страница 86 се споменава сатиричната поема ,,Секирата на истината". Според авторката обаче тук се говори не за египетски, а за ,,арабски" фараон! Явно отново е осъвременила максимално интерпретацията, включвайки я в контекста на фараоните – тогавашни и днешни... И отново литературното въображение си е казало думата!... За цикъла ,,Шаркù" се знае, че творецът П. П. Славейков е творил свой лирически двойник в измисления от него поет Ферхад Меддахи. На страница 91 от книжката обаче се говори, че ,,цикълът ,,Шарки" е представен от ,,песни", заимствани от мистификациите на арабските ! поети – Мизра Шафи и Омар Хайям..."
     Един доста поучителен цитат – сентенция, актуален и днес, е от стихотворението ,,Бащин край". Поетът Пенчо Славейков казва: ,,Рабските окови паднаха, рабски чувства не упаднаха". Авторката не посочва произведението, откъдето е взет цитатът. С явна умисъл да направи ,,по-разбираем" и ,,четивен" П. П. Славейков – е ,,осъвременила" изказа му, като е дала своя ,,интерпретация – цитат": ,,Робските окови паднаха, рабските чувства не паднаха". Видно е, че цитатът е ,,полуосъвременен" като изказ, което го прави още по-оригинален и запомнящ се! (Не е жив авторът да размаха бастуна си!... И слава Богу!). По повод на цитатите... Не липсват и други куриозни случаи! (И то не само по отношение на П. П. Славейков!)... На стр.88 се говори за философската поема ,,Сърце на сърцата", посветена на Пърси Биш Шели. Цитирано е така ,,Утопия – това е Шели" ... Оригиналната трактовка на цитата е следната: ,,Утопия това е, Шели"  (Този възглас е отправен от приятелите на Шели към твореца-хуманист и мечтател). В този смисъл пунктуацията говори за погрешен цитат, за смислов парадокс. На следващата стр.89 цитатът от финала на философската поема ,,Микеланджело" е ,,интерпретиран" като: ,,Мойсей, говори!" (Вместо със звателната форма така, както го е казал поетът: ,,Мойсее, говори!")
     На стр.90 героинята от поемата ,,Бойко", е с име Райна, а не Райка... И правилно!... Другото име, т.е. сътвореното от поета П. П. Славейков – е почти неизползвано в съвременен контекст... Може би така и учениците ще го възприемат по-бързо... Знае ли се...
     При интерпретацонните фриволности откриваме дори и правописно-семантични неточности – например на стр.110 вместо ,,тавтологични" епитети четем ,,тавталогични" епитети; вместо ,,чувства" четем ,,чувства" (Грешки, типични за учениците!).
     На страница 124 разбираме за странната (изобщо несъществуваща!) Яворова творба: цитирано е ,,Другия". (Вероятно става въпрос за ,,Другари").
     Казваме с гордост, че съвременният български език е в основата на класическия старобългарски език и е екзотичен едновременно, защото съвременният вариант на езика ни има само остатъци от падежни форми (за разлика от другите славянски езици) и се е утвърдило членуването. Членната форма има своя неповторима семантика – и това се отнася също за заглавия в творбите на нашите класици.
     Явно е обаче, че авторката нехае по въпроса и се срещат, за съжаление, неточни заглавия. Например, при Елин Пелин на страница 127 е цитирано заглавието ,,Самодивски скали"; на 131 страница е цитирано: ,,Самодивски смели" вместо ,,Самодивските скали"; ,,Веселия монах" вместо ,,Веселият монах"   на същата стр. 127.
     По повод на цикъла ,,Под манастирската лоза" се говори за ,,херонизъм", а не за ,,хедонизъм" ... Най-странното съвпадение обаче е, че авторката – като мен! – обича хедонизма на Елин-Пелиновите герои. В този смисъл се сетих за една моя статия, публикувана  10 години преди книжката на страниците на списание ,,Тракия"... Само че аз не съм писала ,,херонизъм"... И правилно: какво общо има, да речем, жената на Зевс – Хера!... Властелинът е изпитвал истински хедонизъм, когато е слизал от Олимп и при извора Касталия се е наслаждавал на чудното сборище на Музите!
     Продължавам да чета... чета... На стр.145 разбираме, че лирическият герой на Дебелянов се отличава и ,,със своята висша праведност, стигаща до себепрозрение". Авторката е мислила, мислила... И вероятно се е разсеяла... Защото може би е искала да каже, че се отличава със своята висша нравственост, стигаща до себепрезрение:
... и ето кретат слаби дни –
и в всеки техен лъх и час
звучи себепрезрение.
      (,,Победен")
     Става въпрос изобщо за едно странно, неправилно тълкуване на поезията на Д. Дебелянов.

     На стр.145 и 146 (на две места!) се цитира неправилно заглавие на Дебелянова творба: ,,Тъмница" (вместо правилното ,,В тъмница").
     На същата страница 145 се чете, че ,,блянът – мечта е ограбен от образите-метафори на..." В този смисъл – като цяло не липсват също стилови грешки.
     На другата, също цитирана вече стр.146, се говори за френски философ, който е даден в грешна транскрипция като ,,Жан-Пол Сартър" (вместо Жан-Пол Сартр).
     По този повод бих обърнала внимание и на неправилно цитирани други имена на стр.44: А. Бели (,,интерпретиран" като Бени), Пиер Луис (,,интерпретиран" като Пиер Луи).
     Най-странното е, че, според авторката на помагалото, Д. Дебелянов е написал поемата ,,Мит" (Не ,,Миг"!) И това заглавие съществува на четири ! места в книжката (стр.: 146, 151, 155, 156).
     Най-любимият ми български поет е ,,интерпретиран" по този невъзможен начин и чрез друго заглавие... Става въпрос за творбата ,,Лъст", която на стр. 151 е цитирана (два пъти!) като ,,Мъст". Дебелянов е най-нежният ни поет и не е писал творба с такова заглавие. Тук не става въпрос за техническа и коректорска грешка, а за пълна безотговорност от страна на авторката.
     На страница 152 се говори за сатирично-изобличителни творби на Д. Дебелянов и е цитирано несъществуващо заглавие: ,,Каца" (Вероятно става въпрос за ,,Криза"). Куриози не липсваха и при П. К. Яворов – както вече споменах!
     На стр.153 четем следното: ,,Мотивът за странника, самотника, чудака намира своята завършеност в ,,Лебедова песен". Такава творба Д. Дебелянов няма. (Вероятно става въпрос за лебедовата ,,Сиротна песен").
     Невъзможни грешки, странни асоциации. Липсват думи... Хубаво е да се помълчи... Мълчанието крие също голямо възмущение!...
     На стр.157 четем следното: ,,натрупването на епитети от едно семантично гнездо ,,тихи", ,,тиха", ,,плахи", ,,плах"..." (Става въпрос за ,,плаха" – ,,радост плаха").
     Стихотворението на Д. Дебелянов ,,През векове" е с ново ,,интерпретирано" заглавие ,,През вековете" (на две места – стр.146, 155). Отново въпросът, свързан с членната форма!
     На страница 148 четем: ,,това е една извисеност над ,,суетата всекидневна". Става въпрос за ,,суетност вседневна"  – т.е. така, както го е казал поетът Д. Дебелянов. Колкото до Дебелянов – дипломната ми работа и една от моите статии в сп."Тракия" са ,,възкръснали" отново в книжката!... Даже плановете за затворените и отворените пространства в поезията на Дебелянов... И те са се пренесли в помагалото (10 години по-късно!). Авторката – като мен! – е разширявала поетичните пространства  в поезията на Дебелянов... Вселената съществува от 13 милиарда години... И когато някаква невидима, тъмна антиматерия я разширява непрекъснато, идва парадоксът на ... Балона! Той се пука... Няма повече Вселена... Остава само една празна Лукова глава... Накрая не само стрък, но и семе не остава! Народният поет Иван Вазов е казал: ,,Сей, земеделецо, днес му е времето!" Добре, ама като няма какво да засеем... 90% - тъмна материя, която организира малкото Светлина... Но хаосът и глупостта са толкова вездесъщи, че можем да говорим за пълен мрак, за ширeщо се невежество, за непоносима посредственост!...
     Но стига вече с тези парадокси и ужаси!  Не искам Калинката да ме развежда повече из Страната на Чудесата... (Алиса да ми прости, че направих някои алюзии с нея в началото!)... Който разгадае мотото на чудното ми писание, ще разбере защо съм така пристрастна и към още по-чудната книжка-помагало! ,,... И въпреки всичко – ще завърша със Софрониевото: ,,И здравейте!"... Надявайки се, че във времето мътната вода ще се оттече... И класиците ни ще бъдат интерпретирани с много прецизност, съвестност и благоговение. Защото, благодарение на тях и словото им – живеем, страдаме, радваме се... И благодарение на Творците на Словото – вероятно ще пребъдем!... Доказателство за тази изстрадана Вяра, че ще пребъдем – звучи в стихотворението ,,Родина" на безсмъртния П. К. Яворов:

Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови...

Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?

Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?


Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?

Но то... но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.

И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб...
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.


П.П.
     Приемете моите сърдечни поздрави – всички вие, които четете това мое непретенциозно писание, всички вие, които обичате и почитате българската литература!
     Сърдечен привет на моите преподаватели, на моите ученици, колеги и приятели! Думата ,,бивш" не съществува, когато става въпрос за свидни спомени, за пристрастия, за обич и болка, които Времето не заличава!...


Далечна и много близка ...
С Душа, разкъсвана между
два Полуострова...
И искрено Ваша: Д. Стоенчева –
(бивш) учител по български
език и литература

[chocolate_fairy]

 [6te mal4aaa]

в такива случаи просто оставам потресена... няма ли грам съвест у някои?

[Don_NUTSO]

Явно някои преподаватели в Пловдивския Университет нямат, след като крадат чужд труд и с него се издигат, и съответно са подкрепяни от колеги ...