„Видях много дрехи – в тях нямаше хора...”

[mariana_fairy]

Закачам мислите си на простира... странно... повечето са черни и ми приличат на мъртви птици... Самотните пространства винаги са имали моето възхищение... толкова празни и все пак претъпкани с тишина...Понякога се случва небето да те притиска, а на теб все да ти се лети... да имаш и крила в наличност... уви... нещо пречи.
А дали е небето? Или са онези шапки без лица, с които се разминаваш всеки ден, онези сърдити вратовръзки и сбръчкани шаечни сака... Гади ми се от тях. От мрачната им сърдечна недостатъчност, от липсата на свят отвътре... или пък отвъд. 
Решетки от  псевдо-истинни и полу-прозрачни закони се издигат над дребните ни светове, но кой е дръзналият да чертае чуждо бъдеще. Та, нали собствената свобода трябва да се простира дотам, докъдето достига чуждата, но май не сме свободни?! Глухи сме, болни сме, не ни стига смелост да извикаме пред всички. Да си кажем какво искаме, но и да поемем товара от отговорността си.
По дяволите, Истината! Не се крийте зад нея. Погледнете се в очите и вижте честни ли сте, първо, пред себе си, после пред другите. Вижте се, хубаво огледайте, има ли хора в дрехите ви или няма помен от тях. Не посягайте на малкото останало човешко, ако има такова. Ще дойде време, в което сами ще се съдим, водени от морала и от човещината. Ще чакаме ли дотогава? Ще можем ли дори за миг да си признаем грешките или все другите ще гледаме?
Прибирам мислите си на простира... странно... повечето са черни и ми приличат на мъртви птици... Давам им простор....заспали са за малко... и .... политат.

[NoMore]

Хайде изкарай оптимистичното време от душата си. Има толкова много усмихнати хора по земята. Особено в по-малките населени места :))

[mariana_fairy]

Прав си... има толкова много усмихнати хора по земята и така обичам пролетта... остава само музата да ме споходи  :)

[chocolate_fairy]

както винаги поетеса във всяка дума.
прекрасно тъжна си, но завладяваш.
чудесен текст!
Винаги ще ги има празните дрехи, хубавото е, че от нас зависи кои да са ни приятели...