News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Няколко стихотворения...

Started by Diablos, December 23, 2005, 10:08:33 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Diablos

За да не пускам няколко теми , направо ще напиша няколко от стихотворенийцата си тук...

Толкова много звезди.
Но топла бе само една.
Толкова много тъги.
Но болката е само в една.

Толкова много безкрайност.
Но имаше там светлина.
Толкова много потайност.
Помрачи и нея сега.

Толкова много светове.
Но има ли някой във тях ?
Толкова самотни са те.
Без време ще станат на прах.

Толкова много звезди.
Свят топли всяка една.
Толкова ярки, нали ?
Но светеше само една.




(Без)Края На Самотата

Някъде далече,навътре в морето,
самотна лодчица плава.
Самотно оглежда се в нея небето,
а тя пък-самотна след себе си диря оставя.

Наоколо самотни вълните се носят.
Самотно се сливат и самотно разделят.
Любовта на някого просят,
но в самотата забравили са как да споделят.

Сами звездите воал са извили.
Воал от тежко самотно сребро.
Танцуват край него сами самодиви,
самотни,над самотното,звездно леглo.



Мълчалива птичка се рее,
а небето гнева си излива.
Защо ли не иска да пее?
Светлинката май някой й скрива...

Дали кога се облак оттегли,
ще се чуе песента й красива?
Дали ще станат тъгите по-бегли?
Или светлинката някой й скрива...

Дали кога се извие дъгата,
няма да бъде грозно бодлива?
Дали ще е радост посята?
Или светлинката й някой ще скрива...

Сега опива се тя във пороя
и изглежда тъжно игрива.
Чудя се дали във покоя
пак светлинката й някой ще скрива...




Пейзаж

Морето лъчите на зората попива,
отразява ги и върху гората разлива.
Дърветата превръщат се във розов блян,
който от никой няма да бъде видян.
Може да бъде само усетен
в дъха на повея летен.
Но там,сред на пръв поглед пейзажа прекрасен,
е прикрита тежка тъма.
Опитвам се аз топлина да донасям
и да я разкъсам със светлина.
И няма да се откажа,
докато не остана без капчица сила.
И мрака аз ще накажа,
защото познавам елхичка там мила.


Ако на някой случайно са му харесали - имам още няколко,които да споделя с вас...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Много са хубави.  [cvetee]
Сподели и другите с нас. [namigG]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: Gentiana on December 23, 2005, 10:13:48 AM
Много са хубави.  [cvetee]
Сподели и другите с нас. [namigG]
[a taka]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Diablos

Уау...Радвам се,че ви харесват [twist]
Ето още няколко:

Край

Някъде,дълбоко в земята
се отвори чудовищна яма.
Зарових в нея светлината
и не искам нищо в замяна.

Вече никога няма да изгрява
и никой не ще я забелязва.
Но поне уморена в забрава
нивга няма да залязва.

Мракът да свети не би съумял
дори с помощта на хиляда слънца.
Черна дупка е от светлината създал.
И поглъща всяка звезда.

Дано издържи само вратата,
зад която от днес го затворих.
Някъде,дълбоко в земята
за по-сигурно сам го зарових...



Ако надеждата ми беше прах,
щеше от вятъра до теб да бъде донесен.
Но ти сигурно щеше да покажеш със знак,
че искаш веднага да бъде отнесен...

Ако надеждата ми беше вълна,
щеше да преплува океана.
Но ти сигурно щеше да я оставиш да се разбие в брега,
защото ти е вече презряна...



Тъжна Разходка

Днес в гората сам се разходих
и я огледах веднъж,след като си очите затворих.
Исках да я усетя със сетивата,
без да опъвам на разума тетивата.

Леко летливия летен въздух там вдишах,
а катеричка весела се край мене затича.
Щастливо слънце капчици и листа озари,
а малкото ручейче,част от реката,зад мен ромоли.

Тъкмо,когато се почувствах прекрасно,
чух как залая ме псе бясно.
Свалени ми бяха от звездите мечтите
и принуден бях да си отворя очите.

Тогава за жалост истината прозрях,
подло в очите ми хвърлян е прах.
И с болка в сърцето осъзнах,
не аз извършил съм някакъв грях.

Казах му на кучето грозно,
че не може и в гората да бъде помпозно.
Щом чувствата чужди не уважава,
за мен да съществува престава.

Тежко мръсния въздух издишах
и катеричката скри се във мрачната ниша.
Грозното слънце листата изгори
и малкото ручейче,част от реката,без жал пресуши.


Ако ,случаино,пак са ви харесали,останаха още две,три...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Ами , не ти остава нищо друго, освен да ги напишеш и тях... [lol] [lol],
защото естествено , че и тези са добри и ще се харесат на всички.
[usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

Благодаря ти Gentiana :)

Ето и последните ми,останали от лятото стихотворениица...
Не са нещо особено(както и останалите ми де...),но...толкова мога...

Tи си

Ти в нощта си вечерница,
а усмивката ти ярко сияе
и озарява за мене света.
На обичта ти дъхът ме омая
и искам от всичко да я защитя.
Ако трябва ще я скрия в безкрая,
щом така ще я спася.

Ти в утрото си топла зорница,
пробудила заспалото в мене дете.
Сега като пролетна птица
в сърцето ми щастливо тъчеш
дъга с нюанси на радост.
И тревога и щастие и безумен копнеж.
И благост и драгост и умираща лудост.

Ти в гората си нежният вятър,
леко полюшващ мойта душа.
А в нея създала си кратер-
кратерът на любовта.



Дар от небето

Сутрин рано,когато се събудя,
странни лъчи са със огън изписали
заклинание,което умората да прокуди.
Вглеждам се-за теб ли са мислели?

Заговорничат нещо с моята завеска
и се гонят игриво пак по стената.
Рисуват деликатно и мъничка фреска.
Поглеждам отблизо.Та това е красотата!

Направиха ми с желание огромен подарък-
изваяха ти до мене с нежност лицето.
Гледам го и долавям колко бих бил малък и жалък,
ако не приема това чудо,родено в небето.

Обградих аз тази прекрасна картина,
в раммка от безмерна любов.
Теб само те моля:обичта ти да не отминава.
Чуй на желанието ми замечтания зов!



Не мога себе си вечно да доказвам
и да се измъчвам долу в безкрая на Ада.
Лъжовните пламъци да ме белязват отказвам.
На огъня ще отвърна с огън и ще ги изгоря на клада.




Празнота

Жадно на земята фасулче зелено
червеното слънце с надежда съзерцава.
Капчица любов от небето изнурено
се спуска през разлятата във въздуха жарава.
Пое я ветрецът,уж примирено,
и я понесе далеч от вечна забрава.

Стои ли,стои самотно извито
празното зелено фасулче.
Мисли си,че има нещо увито
в малкото си,твърдо пашкулче.

Земята към кълбето се устреми,
но не виждаше,че и то към нея лети.
Искаше й се да ги сближи,
но капчицата се в нея разби.

Пръсна се на песъчинки безброй
и унесе се в тъжни мечти.
А около фасулчето нанесе тя слой
от грозно изгорени сълзи.

И там,в пустинната тъга,
се с очакване фасулчето огледа.
Но дори и тогава не разбра,
че само сянка вижда бледа.




Планина

Когато от на щастието съня
се роди мъртва мечта,
от черна бездна издига снага
сива,мрачна планина,
изградена от тъга.

По склоновете-поляни зелени,
но корените им са изгорени.
Бавно,изведнъж настъпват промени
и тогава земите са от студ покорени.

Върхът се издига към небесата,
но сърцето е дълбоко в недрата.
Скрито е от на мрака светлината,
която преди му разяде душата.

Небрежно гонят се ветрове
в опит да разкъсат нощното небе.
Но само този,който изпреде
пътечка,дъга над щастливото дере,
ще достигне и ще разбере
огромното,но празно море...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Пишеш красиво, Diablos.
И сега, след като сподели с нас всичко, което е създала красивата ти душа,просто няма начин....
Мястото в нея е празно...
Така че започвай да създаваш новата поредица от прекрасни думи ,които да ни подариш.
[lol] [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul


Diablos

Мерси много :)

Аз не смятам,че са нещо особено,но това не ми пречи да ви изтезавам с тях :)

И пак - мерси много :)

Радвам се,че попаднах на този форум :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Ами...то си е за радост... [namigG]
Ние тук сме специални  [lol] [lol] [lol] [lol]
Няма други като нас, уверявам те!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Скитникът

Човек !!! [ураааа] [ураааа] [ураааа] [ураааа] [ураааа] [ураааа] [hip hip ura] [hip hip ura] [hip hip ura] [hip hip ura] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
Страхотни са, недей да скромничиш. Прерасни, нежни, завладяващи. Поклон. Добре дошъл и браво. Разби ме направо... Направо ме смаза!!!! :) :) :) :) :) :) :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Diablos

Gentiana не се и съмнявам :) Това май е единствения форум(поне такъв,в който аз съм попадал),в който хората си говорят спокойно за мислите и чувствата си ...

Скитникът - Благодаря :) [twist] [dance4] Радвам се , че са въздействали по някакъв начин стихчетата ми :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Така е, колкото и странно да прозвучи, тук сме като едно голямо семейство.И всеки нов се посреща спокойно и с радост...И всички се радват на красивите неща,  които някой е написал , а не му завиждат.
Докато на други места съм срещала и големи гадняри...В Ал.бг. например, в началото си имахме една приятна пишеща компания, докато не се довлякоха едни мръсни твари, които уж с критика "Добронамерена" развалиха и разбиха всичко.
Затова винаги се връщам тук, защото тук ми е хубаво, тук ме приемат с нежност, топлина и любов.
А от какво друго има нужда човек?! :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

Ами аз от време на време имам нужда да хапна и да пиина водица [lol]
А иначе - да , така си е :) Не му трябва много на човек , но точно тези уж "малки" неща са най-трудни за откриване...А и за даване понякога...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Magic`Green`eyes

Страхотни са! :)
А като споменахте вземане-даване... :) Ако получиш, предполагам, че ще се и раздадеш.
И въпреки това, за да дадеш трябва да знаеш не само че си заслужавам, но и самия ти да го усещаш, че така трябва :)

Много пъти е казвано, че трябва да слушаме сърцата си :)
[heart__]