Дентална верига от неприятности

[beliqt_ricar]

Как става така, че от един малък проблем се изсипва верига от други подобни? Всичко започна когато ме заболя зъб докато се хранех с плодова салата. Отидох да споделя на моята зъболекарка за проблема си и след един обстоен преглед, извади пломбата и ме прати за рентгенова снимка. Оказа се, че под този зъб расте друг – допълнителен, овален и без коронка. Но това не беше единственият проблем. Двата крайни зъба, които се наричаха мъдреци, растяха в легнало положение и всеки от тях буташе съседния си зъб. След кратка консултация с уважаван дентален хирург, зъболекарката ми препоръча веднага да се извадят тези четири зъба, за да не последват много по-сериозни проблеми.
И така, колкото и да не ми се искаше дадох сума в размер на над сто лева за операцията и хирурга си свърши работата. След шест месеца дойде време да ми извадят мъдреца от другата страна на устата. Като всеки нормален човек, ме беше страх, все пак беше операция, дори и не толкова опасна, но мисълта, че ще бъде срязан венеца за да се извади зъба щеше да накара и най-силния човек да омекне. Беше ме страх повече на втората операция защото вече съм го преживял и знаех какво ми предстои и беше неприятно да очаквам да мина през същото за втори път. Не помнех много как премина първата операция, а и  кой би искал да си спомня за такова нещо. След като седнах на зъболекарския стол, всичките ми спомени нахлуха един по един. Не си спомням обаче дали преди да ми сложат упойката, ме напръскаха с някакъв спрей за дезинфекция. Това беше първата стъпка на лекаря. Когато устата ми започна лека да изтръпва си помислих, че това е упойката, но след като видях голямата игла в ръката му, разбрах, че мисълта ми е грешна. Сигурно целта на този спрей е била да не ме боли толкова много когато спринцовката се забие в устата ми. Дори и така да е било, пак ме болеше, а в един момент помислих дори, че иглата ще пробие устата и ще излезе през бузата ми. Това беше най-болезнената част, но сега идваше най-трудното. След лека почивка, в която трябваше упойката да подейства, облегалката на стола се свали и аз легнах по гръб. Преди да ме покрият със зелена мантия за да не виждам какво правят, ме намазаха с някаква течност. Не съм много сигурен, но мисля, че имаше аромат на гъби и беше кафява на цвят. Когато ме покриха, не можех да виждам нищо друго освен носа си и част от бялата престилка на доктора с едно от копчетата му. Не можех да разбера с какво ми човъркат зъба. Не ме болеше, но усещах какво правят и се опитвах да позная какъв инструмент използваха. Не можех да мисля за нищо друго, освен кога ще свърши това мъчение. Усещах как устата ми се пълни с някаква течност, а аспиратора я изсмукваше. По вкуса разбрах, че това е кръв и част от нея даже погълнах. Всичко вървеше добре, докато зъбите ми не усетиха студената повърхност на зъболекарската машинка. Макар да бях частично упоен, очаквах във всеки един момент, че ще ме заболи и то много. Имаше момент, в който за около две минути машинката нито веднъж не спря да работи и колкото повече я чувах, толкова повече кръв се събираше в устата ми. По едно време усетих някакви клещи, които клатеха зъба и се опитваха да го извадят. Мина малко време и вече започнах да усещам изпънати конци, които докосваха устата и гъделичкаха устните ми. Накрая ми дадоха да захапя една марля и ме вдигнаха да седна на стола. Хирурга ми обясни какви лекарства да пия и каква храна на ям няколко дни, докато мине една седмица и ми махнат конците. Засега докато ми спадне упойката ми препоръчаха леден компрес на болната част. Надявам се това да ми е последното вадене на мъдрец по този начин. Според снимката, другите ми мъдреци растат нормално и за тях няма да се налага оперативно отстраняване. Макар че ще бъдат извадени само при необходимост.