Тя

[eScaPisT]

Лъчите на слънцето се прокрадваха между полуспуснатите завеси и нежно...едва-едва докосваха лицето и и се спускаха по извивките на тялото и.
..Щом отвори очи,тя веднага усети студа и празнината около себе си,а лъчите на слънцето уплашено се скриха,защото не можеха да се преборят с досадните чувства ,който бушуваха в нея..Дори тя самата не разбираше какво се случва..Защо?
...Стана и отново запали цигара..онези терзания,те я преследваха навсякъде.Бяха с нея дори в сънищата и.Защо не беше щастлива,след като мислеше...или поне се заблуждаваше ,че има точно това което винаги е искала? Защо се разкъсваше,защо се двоумеше и защо когато получи това,за коете мечтаеше,го смачка и реши ,че то е нещо ненужно и непотребно? Защо се предадени и зашо предаде себе си пред някого ,който не я заслужаваше?
....Празнината не беше около нея.Тя беше част от нейното съществуване.Част която запълваше с нечий празни думи и заблуди..Част ,която незнайно защо  предпочете и хареса.
....Но никой не заслужаваше това унижение и болка, което тя причиняваше.Тя просто нямаше право...Тя просто ен знаеше толкова много неща....
...Но нищо не беше случайно....
...Едно кълбо от нишки...всяка толкоча различна от другата и все пак част от цялото...и всяко действие , всяко движение , всеки трепет и всеки малък жест , повлиян от някоя от тези нишки.
...Но нищо не беше случайно.....

[`Fallen_Angel`]

Мислиш ли, че празнината ще бъде запълнена? че нишките ще се преплетат така, че да няма празно място? че съдбата е избрала друг път за геройнята на разказа ти ?

бтв както си личи ме накара да се замисля .. поздрави :) 

[eScaPisT]

..само ако човек знаеше какво може да се случи.............

[`Fallen_Angel`]

Винаги обаче можем да се надяваме..

[eScaPisT]

така е...  [oops] Само дето някой път вярваш във нещо, надяваш се.. и в един момент "хоп"  и разбираш колко си бил заблуден... егати урока....

[`Fallen_Angel`]

Падането е доста болезнено, но както гласи онова клише - важното е да станеш... и то без страх от ново падане
Още веднъж - браво  :)

[eScaPisT]

 :kissoflove:

[sweet_angel_]

 [a taka] Мн ми хареса накара ме да се замисля за собствения ми живот:) браво!

[eScaPisT]

Радвам се за което  [lol]

[eni s]

красиво е [bravisimo]

[dodic]

много добре написано

[a taka]

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [cvetee]

[eScaPisT]

 :kissoflove: хихи :)

[Smahnata^BG^]

накара ме да се замисля за доста неща!!

[waitshark]

ТЯ

тя е това което си мечтае,но нещо стана онзи ден.
Ден мрачен и студен,дъжда валеше беше господар на хора и животни,
на чувства и мечти.Тя беше преоспялата жена,жената която не се остави на живота сиф.
Тя си беше бог,беше си и ад и рай за своя свят,но нещо се пропука в нея май,и тя  разбра го,
какво и липсваше отдавна,какво беше тя преди,когато беше нищо,когато беше младото момиче с
желания големи.ЛЮБОВТА беше я загубила по пътя дълаг,който извървя.
Нощите самотни се занизаха една след друга,с тон непоколебим неразклатим.
Споделяше ги някой маи,но тя не го усеща вече,не го и вижда даже,той просто избледня.
Но тя реши се най накрая да я открие пак,кадето и да беше се окрила.
А тя точно под носа и се развява,но вече толкоз с смалила че се невиди.