Трябва да бъда силна

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Тъмна и студена нощ е.Вали дъжд.Небето сякаш е тъжно и плаче,рони хиляди сълзи.Прозорците на къщите отдавна не светят.Целият град спи.Но едно прозорче в далечината още свети.Там в мъничката стая седи едно момиче.Звучи тъжна балада,която връща времето назад и й напомня толкова неща...Тя се губи в спомени,спомени за НЕГО!Който казваше,че ще я обича,че ще й дари любовта си,но му трябва време...А тя беше готова да го чака колкото е нужно,за да се сбъдне мечтата й да са заедно.Не искаше да е далеч от него,не искаше да го изгуби.Беше готова да му подари целия си свят,да потъпка достойнството си,да се влачи в краката му...Вярваше на всяка една негова дума...
Но всичко,което някога беше изрекъл се оказа само заблуда,празни думи.А тя му вярваше...Вярваше в една лъжа.Живееше в свят на мечти,които се оказаха измама.Кроеше планове за бъдещето си с него...
Но това вече е минало...Сега седи свита в ъгъла,заслушана в песента,припомняйки си тези отминали времена.Мисли,че вече не го обича,той не я интересува.Не го е виждала от толкова време,чувствата й са изстинали,любовта се е изпарила.Твърди пред себе си,че й е безразличен и няма да се бори повече за любовта му....Загледана в дъжда,тя изпитва удовлетворение,че най-после е превъзмогнала чувствата си към него,че най-после е успяла да го забрави...Усеща дори,че е намерила любовта в очите на друг...
Баладата свърва...Настъпва тишина.Чува се само дъждът,който тихичко си вали.Тя се заслуша...Изведнъж звънене на телефон нарушава тишината и прекъсва мислите й.Иззвъня за кратко и спря.Тя се зачуди...Кой ли може да е по това време,минава полунощ.Взе телефона.Прегледна пропуснатите си обаждания и видя НЕГОВОТО име:МАРТИН...Нещо трепна в сърцето й,нещо се случи отново вътре в душата й.Но нима това е възможно?Та тя си мислеше,че той вече я е забравил...Какво ли го бе накарало да се сети,че тя съществува?Тези въпроси започват да я измъчват,да драскат душата й сякаш с нож...Докато отчаяно се опитва да намери логичен отговор се чува повторно звънене.Този път е получила съобщение.Знае,че е от него.Сърцето й отново трепва,ръцете й се разтреперват от вълнение.Побърза да го прочете.В сърцето й настъпва объркване.В този момент не може да сдържи емоцията си и една бисерна сълза замъглява погледа й,след което се търкулва по бялото й нежно лице.Но защо?Защо плаче това момиче?Та,нали не го обича вече?Едно безобидно съобщение успя да я обърка,да я разплаче...Сега си задава още толкова въпроси.Въпроси,които си остават без отговор,без обяснение...Защо се опитва да се промъкне в мислите й и да я обърка отново?
"Не!Стига!Защо плача за него?Сълзите са за слабите.А аз,трябва да бъда силна!" -казва на себе си момичето и избърсва сълзите си.Вече не е наясно дали все още го обича,но има достойнство и не бива да позволява на едно момче да си играе с чувствата й и отново да я нарани...
Все пак му отговори.От думите й лъха студенина,дори малко ирония...Изпитва ли още някакви чувства?Сама не знае.Избра да се държи хладно към него,да се държи на дистанция...След време може и да съжалява,че го е сторила,но не иска пак да я боли от любовта,не иска той пак да нарани сърцето й.
Загледана в телефона...Макар да знае,той няма да й отговори,разбрал е,че вече не е същата.Разбрал е,че не може да си играе с чувствата й,когато реши,защото тя не ще му го позволи повече.Въпреки това дълбоко в себе си момичето  таи надежда,че ще й пише.Но надеждата е напразна...Отново...
Тя е толкова объркана-отблъсна го,но искаше той да й отговори,да покаже,че се интересува от нея и ще се бори за любовта й.Но не го стори...
Въпреки всичко беше горда със себе си,че успя да прогони болката,да превъзмогне сълзите и да се пребори със странните чувства,със съмнението,че все още го обича...Този път тя не потъпка достойнството си заради него...

[EvIcHkA]

 [hugs and kisses] :kissoflove:

[OvCeL4EnCetO]

 [burning heart] [wish all my love]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

:flyingkiss:

[taina_maina]

 [inlovee] [inloveee] [I love you]

[Shady^]

 [ooooo] колко е хубаво

[Gerry{}]

 [bravisimo] [inloveee] [inloveee]