News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Тротоар от разтопен шоколад

Started by Gentiana, February 12, 2006, 18:04:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Тротоарът на разтопен шоколад прилича.
Топи се снегът...Сенки и мокри петна.
Привечер е. Навярно Бог ме обича -
подари ми предварително ден от пролетта.

Когато ми е тъжно, аз се моля за слънце
и навярно го заслужавам, затова
дори и в зимен ден получавам зрънце
от божията благословия и светлина.

Днес в душата ми тече река от болка сива-
мътни талази влачат и удавят в мен
уязвимата нежност на любовта ми.
Затова имах нужда от подарен слънчев ден.

Тротоарът на разтопен шоколад прилича
и сладко - горчиво ми става от това.
Ще се превърна в щуро, малко момиче.
Все някак тъгата и болката ще надхитря.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Понякога, от себе си се скривам

Diablos

:)
Поредното оригинално и красиво стихче :)
Браво Gentiana [bravisimo]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

#3
Благодаря ти,Diablos  :)
Май тези дни си мисля само за сладки неща...
Като разтопен шоколад, например  [lol]

И на теб благодаря,dodic  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Kelly

˙·•●° ¤ I Am ADdIctEd tO U¤ °●•·˙®

Diablos

Хехех .. Ееех ... Да беше тротоара наистина от разтопен шоколад ... Щях да съм най-щастливия пешеходец  [lol]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Quote from: Diablos on February 13, 2006, 11:36:11 AM
Хехех .. Ееех ... Да беше тротоара наистина от разтопен шоколад ... Щях да съм най-щастливия пешеходец  [lol]
Добре, че не е  [lol] [lol] [lol]
Иначе всичко ще изядеш и ще трябва да се спъваме по каменисти , затревени пътеки...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Kelly on February 13, 2006, 10:07:43 AM
Ахх , страхотно е.... :> [bravisimo]
Благодаря ти, Кели  :)
Подарявам ти и на теб парче от моя шоколадов тротоар... къде ли ще те заведеееее?! [mhmm] Ти как мислиш?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Kelly

ОО , Благодаря ти Gentiana ! :) Еми надявам се на някое много красиво и сладко място [heart__]
˙·•●° ¤ I Am ADdIctEd tO U¤ °●•·˙®


Mistic


Diablos

Quote from: Gentiana on February 13, 2006, 13:18:01 PM
Quote from: Diablos on February 13, 2006, 11:36:11 AM
Хехех .. Ееех ... Да беше тротоара наистина от разтопен шоколад ... Щях да съм най-щастливия пешеходец  [lol]
Добре, че не е  [lol] [lol] [lol]
Иначе всичко ще изядеш и ще трябва да се спъваме по каменисти , затревени пътеки...
Ееее, аз не съм лаком , на мен и малко ще ми стигне :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти