Страната на чудесата

[Livian Rain]

Страната на чудесата беше прекрасна, но чудесата скучаеха. Те не спираха да се радват едно друго, но вече си знаеха номерата и не можеха да се изненадат. Решиха да тръгнат по света да разкажат на хората за тяхната страна и да им кажат къде се намира. Както го решиха така и тръгнаха по света, чудна им работа. Някои хора просто ги отминаваха защото не ги забелязваха, но други, когато чуеха увлекателните истории почваха да мечтаят да вдъхнат аромата на щастието, да се потопят в реката на чувствата, да полетят със птиците на безгрижието, за които чудесата не спираха да разказват. Когато се разделяха с тези хора, те ги оставяха запленени от мисълта за чудната страна, а на изпращане им посочваха пътя и им казваха, че за да я намерят трябва да повярват в чудесата. Хората, разбира се, вярваха и как няма нали бяха срещнали някое от тях. Пътят до там беше труден, изпълнен с препятствия, но желанието ги носеше над всички спънки. А има ли желание има и начин. Когато стигнеха до портата на тази страна бяха изтощени и изморени и някои не успяваха да влезнат, а други събираха сетните си сили да прекрачат прага. Но какво беше тяхното разочарование тогава. В страната на чудесата не ставаха чудеса защото те се бяха разпръзнали по света. Щастливи бяха хората, които се докосваха до вратите, но нямаха сили да влезнат защото те продължаваха да вярват. А тези, другите, които бяха влезли в това толкова желано място, за което им разказваха чудесата, никога повече нямаше да повярват в тях нито щяха да могат да се върнат защото нямаше кой да им покаже пътя.
А чудесата продължаваха да разказват по света за тяхната страна и така се бяха унесли, че не се сещаха да се върнат. Все повече хора тръгваха да я търсят, а защо им беше страна на чудеса, след като можеха просто да тръгнат с чудото, което са срещнали и така никога нямаше да загубят нито вярата си, нито него.

[`Fallen_Angel`]

 [bravisimo] [bravisimo]