България...идвам... *

[FALLEN]

Свечерява се...
Всеки излиза по хладината да се позабавлява,да се разнообрази.Усмивки,весели крясъци,деца и играчки,животни...Лятото е най-красивият и приятен сезон.Емоциите са в разгара си,а настроението поддържа градус.

В тази почти септемврийска следобедна "нощ",стоя отново на познантото място...нищо не ми липсва,всичко си имам...не ми се излиза..не ми се ходи на море,просто и аз не знам какво ми се прави.
Взех едно химикалче,замислих се малко и... нищо.Сякаш бях изчерпана,от какво не знам,сякаш нямах настроение,не знам защо,сякаш исках да съм другъде...и аз не знам къде...Изведнъж ръката ми сама написа на белият,празен лист..."България"... толкова много време вече бях на чуждо място... толкова изречена,толкова спонтанна...че не мислех дори за това...Проливах дълги дни и нощи сълзи за страната си,но не го взимах много насериозно...Може би сега трябваше да разбера колко е важна страната ми за  мен...с моите приятели,моята къща,моето легло,моето мече... всичко онова,което те кара да се чувстваш Българин...Всичко онова,за което знае само Българинът!Толкова исках да съм си у нас... толкова дълго.Вече почти 2 месеца мслех и това не помагаше.
А днес?

Днес вече не мислех за нищо,нито за себе си,нито за приятелите си,нито за дома..нито за България.Нима бях свикнала с тази омразна,чужда държава?Не,уви,не!Но ме обзе паника.Страх скова гърдите ми.Беше ми все едно... времето започна да заличава спомените,примирих се...
И тогава се събудих.Нима мога да свикна с чуждото?Нима мога така лесно да се предам и да гледам как самата аз се оставям и се понасям по течението?Не можех така.Знаех къде принадлежа,знаех какво значи за мен страната ми.Затворих очи...всичко се промени.Погледнах през прозореца и съмненията се примириха с истината.Трябваше да съм силна,да се сещам за всичко родно и да чакам с нетърпение денят на моето отпътуване...
А той наближаваше...остават 13 дни,даже няма 2 седмици,а съм си загубила ума.Не  мога да си намеря място.Искам у дома,но всичкоо това,което 2 месеца презирах и оплювах може би ще ми липсва?Мисля,че да...живях тук...хареса ми донякъде,но не е моят дом,не е моята страна...
Да,13 дни...в  който започваш да се питаш...Какво правя?И не се знае дали намираш отговора...

Свечерява се...лято е,емоциите все още са в разгара си...и аз съм насред всички и съм една от тях....
Една от чуждата тълпа хора,които искат да намерят причината да са не на мястото си...
Бъди силна,повтарям си...
Помни къде принадлежиш...
България...дом мой,идвам...скоро...идвам...Със сълзи на очите...но идвам...

П.С.Посветено на всички патроти,и тъй като знам,че едно момче от нашия форум е голям патриот  му го посвещавам специално,а това е ranenia_skorpion. [heart__]

[EvIcHkA]

Няма 2-ра като БЪЛГАРИЯ !  [bgzname] 

[FALLEN]

Няма две мнения! [bulgaria] [bgzname] [evala]