Вълчата звезда.....

[DeTe_Ha_Xaoca]

Старият вълк седеше на една скала под, която пълната луна се оглеждаше във водите на езерото. Жълтите му очи пронизваха мрака и се впиваха във всяко нещо, което помръднеше, но този път тези жълти очи бяха стъклени и безизразни. Всъщност Сириус – така се казваше вълкът беше единак. Но въпреки това всички мъжкари се страхуваха от него. Той беше бърз, силен, много по-умен от повечето вълци в околността. За него, обаче, това не занчеше нищо, той искаше единствено да има своя глутница.
Постоя още малко с вперени в мрака очи, после погледна към звездата, застанала точно над главата му, вдигна муцуна и нададе вой. Планината го пое и ехото го повтори. След това Сириус се изправи на четирите си лапи и хукна през глава.
Не спираше никъде, от време на време само повдигаше очи, за да погледне звездата. След няколко километра тичане той спря. Впери очите си през храстите и видя една вълчица с три малки вълчета.
Не беше ги виждал преди, вълчицата не беше от тези места. Тя имаше черна козина и зелени пронизващи очи. Две от малките бяха като нея, но третото беше досущ, като Сириус. Козината му беше още бебешка – сива и пухкава, но очите му...те бяга жълти и с едни пламъчета в тях.
Сириус вдигна муцуната си към небето, после се поклони ниско сякаш на звездата.
През следващите няколко дни той продължи да наблюдава семейството и особено сивото вълче.
Една нощ когато нямаше луна, а вълчицата и малките бяха заспали Сириус забеляза една сянка, която се вмъкна в пещерата, после чу ръмженето на вълчицата и на още един мъжки вълк. Сириус се приближи и видя, че това е Арес, негов стар познайник, водач на глутница, който Сириус беше побеждавал не един и два пъти в битка за територия.
Арес също беше наблюдавал семейството и сега целта му беше сивото вълче. Той искаше да го вземе в глутницата си. Вълчицата знаеше, че ако не отстъпи ще умре, но въпреки това  продължаваше да ръмжи срещу Арес.
Тогава се намеси Сириус, при появата му Арес видимо се притесни  подви опашка, но бързо се овладя и продължи да ръмжи срещу вълчицата.
Сириус пък съвсем спокойно се доближи до сивото вълче, което се беше гушнало в едната от черните си сестрички, легна до тях и съвсем внимателно постави лапата си върху малкото, после впери жълтите си очи в Арес. Гледага се няколко минути, след което Арес подви опашката си наведе глава и си отиде.
На сутринта Сириус поведе семейството към езерото. В следващите месеци той обучи малките на най-необходимите неща: да ловуват, да бъдат предпазливи, да различават враговете от приятелите си. На сивото вълче Сириус обръщаше най-много внимание. То порастна здраво и много силно. Макар да знаеше, че не е с неговата кръв Сириус виждаше в него своя наследник. И така той го направи като себе си.
Зимата дойде и вълчицата отново роди. Този път и четирите вълчета бяха с кръвта на Сириус. Когато му дойде времето той обучи и тях.
Един ден сивото вълче, което вече беше всъщност един доста силен и порастнал вълк изчезна. Нямаше го няколко седмици и Сириус сякаш се разболя. Обучаваше синовете и дъщерите си, но очите му навсякъде търсеха Хирон.
Една нощ, когато пак седеше на скалата над езерото, чу стъпки зад гърба си. Обърна се и видя онзи вълк, на който беше посветил живота си през последните месеци.
Хирон седеше величествено пред своя учител, но въпреки това смирено. Старият вълк погледна в очите му. Пламъчето, което бепе видял в първата нощ, когато ги наблюдаваше все още си беше там. Тогава Сириус се приближи и постави лапата си върху лапата на Хирон.
Младият вълк погледна нагоре и посочи с муцуната си една звезда, после се обърна и от храстите излезе една вълчица, бяла като януарски сняг. Тя легна до Хирон и Сириус. Старият вълк я подуши и след това постави внимателно лапата си върху нея.
После се обърна и отново седна на скалата. Хирон и бялата вълчица отидоха при другите и легнаха до една от сестрите му.
Сириус вдигна муцуната си погледна звездата над главата си, поклони и се и нададе вой. Най-после той имаше всичко. Имаше глутница, имаше наследник.....

[Dumpster]

Не зная защо, но започнах да го чета с предубеждение.   ... накрая ме разплака

[DeTe_Ha_Xaoca]

Съжалявам, че си се разплакал не беше това целта  [kiss2] знам, че няма да помогне срещу плаченето но все пак :)

[dodic]

Прекрасно разказче. Напомни ми за живота на големите котки из саваните - толкова жестоки и същевременно нежни и загрижени.

[a taka]

[DeTe_Ha_Xaoca]

да нещо такова само, че за сега съм на вълна вълци :)

[shamil]

Готино разказче наистина е малко тъжно.Вълците са много готини животинки.За жалост сам виждал вълк само в клетка,но съм гледал много док.филми за тях.Наистина са страхотни,каква безмилостна йерархия имат.Гледах едно филмче дето един човек живееше в една колиба сред тях.Те го приемаха за част от глудницата.Като си представя,че кучетата който гледаме по улицата,произлизат от вълци(за някои е доста трудно да си го представя дори,като чихуа хуа например [lol]).Има нещо във вълка,пробвал съм да погледна в очите(тези в зоопарка)един от тях,ако успееш можеш да усетиш нещо наистина диво,нещо което го няма в кучето.Незнам точно какво е можеби е блянът за свобода.Идете в зоопарка и пробваите(нищо че можеби те не са рждани на свобода пак се усеща).

[DeTe_Ha_Xaoca]

Ха дивите вълци са колкото опасни толкова и верни и силни и добри :) Понеже селото ми се намира в планината един ден като се разхождахме с братовчед ми из горите намерихме една вълчица лявата и задна лапа беше много зле и ние и помогнахме всъщност не трябваше да го правим защото те са големи злодеи и нападат стада и правят други пакости, но ни стана толкова жалко :( и той братовчеда понеже ветиринарен доктор и така от начало ни ръмжеше и показваше зъби даже се опита да ухапе братовчеда но като я нахранихме и той и оправи крака беше много дружелюбна :) даже ми даде да я помилвам от тогава не се страхувам от никакви кучета :) защото малко или много животните усещат кога те е страх от тях :) особено вълците

[shamil]

Това е супер,наистина ли си била близо до такова същество.Нещо истинско,да усетиш животът,които пулсира между пръстите ти.Да бъдеш част от светът.(сигурно не си го почувствала така нали)Но аз съм градско чедо,единственното диво нещо,което виждам е погледа на пияните ми прияели.Затова го чувствам така. :) :)

[DeTe_Ha_Xaoca]

Това е супер,наистина ли си била близо до такова същество.Нещо истинско,да усетиш животът,които пулсира между пръстите ти.Да бъдеш част от светът.(сигурно не си го почувствала така нали)Но аз съм градско чедо,единственното диво нещо,което виждам е погледа на пияните ми прияели.Затова го чувствам така. :) :)

Винаги го чувстваш така, но първо почувствах съжаление към горкото животно после след като ръмжеше и се опита да захапе братовчед ми малко се уплаших но след като и дадохме да яде и тя ни се довери вече беше невероятно изживяване