News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Престъпление от любов...(Майчината грижа)*

Started by FALLEN, August 18, 2006, 20:26:56 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

FALLEN


В малкия,прашен град стоеше и пееше песен на своята приятелка-Луната...Всяка вечер по едно и също време се носеше нежната и песен...Тя си нямаше никого...нито майка,която да я закриля,нито баща,който да я пази от злините...нито братя и сестри,с които да споделя емоциите си и на които да се оплаче,когато е самотна...
Беше сама като дърво без корени сред пустиня...Времето беше спряло,часовника не отброяваше минутите...
Тя живееше под небето..под Луната и пееше... по цяла нощ.Гласът и се носеше през пътищата и се виеше с романтка.Беше на 9 години и беше по-сама от цвете в пустош...Мечтаеше за семейство,за майка...за малко щастие...нима искаше много?
Един случаен ден по пътя минаха майка с дъщеря си...мило семейство,останало без баща...бяха се запътили към съседната близка хижа...Жената видя малкото момиче,усмихна му се,спря и го попита:
-Здравей малка красавице.Ти тук ли си играеш или живееш наблизо?
-Аз не живея...нямам си никого,скитам по улиците и пея на Луната...
-Ех,мъниче,май много телевизия гледаш.Кажи ми къде е майка ти,сигурно се притеснява за теб...
-Казах ви,нямам майка,нямам си никого...винаги съм искала майка,повече от всичко...но нямам...
Съзли се стекоха по очите на малката девойка.
-Как така?Моляте заеди ме у вас,за да не се тревожат родителите ти!Не плачи,те те очакват...
-Не мога да спра,нямам дом,никой си нямам,само Луната на която пея...
-Добре тогава,ще те взема с мен и утре ще немерим семейството ти.
Жената запозна дъщеря си с малката и я хвана за ръка,заведе я в хижата и се погрижи за нея,също като за своето дете.Междувренно двете деца се сприятелиха и заиграха заедно.Дойде време за сън...
Тя излезе навън.Затвори очи и запя...всички спяха,беше тъмно,Луната светеше и чакаше да бъде извикана...
Песента се носеше нежно и плахо,думите се забиха като острие в сърцето на жената,събудила се от странния шум.
Излезе наевън и се заслуша...
"Аз,Луна...сама бях толкова време...Днес намерих човечност...след толкова много години.Искам да имам майка,знам,че няма да мога да го направя,докато съм жива...затова,ще се постарая да си "осиновя" майка...и то още утре...искам малко щастие,да усетя майчина ласка... искам закрила...винаги съм искала...".
Жената се втрещи и се върна в леглото,заедно с Нея...
Утрото дойде.Всички станаха.
-Мамо,аз не съм гладна.-каза момичето.
-Мамо ли?Какво говориш?Аз не съм ти майка и никога няма да бъда.Обещах ти,че ще намеря родителите ти.Не ме наричай така,аз имам само едно дете....
-Аз не съм имала майка и мисля,че ти можеш да  ми бъдеш...моляте...
-Невъзможно...сега ще приготвя закуската...

Жената заведе дъщеря си в банята и отиде да приготви закуската.Малкото момиче дойде в банята и започна да души детето на "майка си".Тя не подозираше какво става...Дъщеря и вече не беше жива...Тя стоеше и чакаше,беше доволна,че вече си има майка...И че ще получи всичко онова,за което е мечтала...
След известно време "майката" влезе в банята и... за малко да припадне.Дъщеря и стоеше неподвижна и безжизнена,а ръцете на другото момиче трепереха...
Женната веднага си спомни странната песен,която чу снощи,заплака и горчиво се разкая,че не е станала майка на момичето,докато и дъщеря и е била жива....
Сега,заради своя егоизъм,трябваше да е майка на дете,което е страдало много и което никога не е живяло с чужда грижа...
Едно дете,което не иска много,иска това,от което всеки има нужда-майчината грижа...

И Луната запя своята песен...за едно дете,извършило престъпление...от любов...


П.С.Тази история е малко страшна,не искам да оплаша никого...просто...сунувах нещо подобно и реших да го "изкарам на белия свят"....
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

SeXy^Girl^^

Наистина малко е страшничка историята ти... Хубаво е че си решила да я разкажеш  :)

F1LL3D-w17h`p01$0N

Много е интересно и добре изпипано  :) Поздрави  [heart__]

krasimir

Ей.. Какви са тези странни неща,  които сънуваш?
Другия път, дано да сънуваш нещо красиво и да го споделиш с нас! :)

FALLEN

Благодаря ви на всики вас,радвам се,че споделяте емоцията ми...
Красимир,ами...на този въпрос и аз не мога да отговоря,но и аз се надявам да сънуам скоро нещо "вълшебно" и да го споделя с вас...
Благодаря ви [kiss2] [kiss2] [kiss2] [kiss2] [evala] [evala] [evala] [evala] [namigggggg] [namigggggg] [namigggggg]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

EvIcHkA

Страшно и тъжно... Огромната жажда за обич често води до такива действия... Но печелим ли я или повече се отдалечаваме от нея по този начин ?

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

FALLEN

Много вярно,Еви...Ами... честно казано,не знам... [shame]
И сме близо,и не сме...Хубав въпрос,бих се радвала да науча отговора [shame]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

slunce

Наистина е страшно и тъжно,но много хубаво и завладяващо!На какво само сме способни когаТО ИСКаме нещо..... [confused]

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

MoonLight

Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

FALLEN

Благодаря ви момичета... понякога желанията ни преминават границите,но... няма как... [heart__] [heart__] [heart__]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...