Монолог

[Calipso]

Седя си в тихата и мрачна стая..вихрушка от необятни и хаотични мисли ме обвзема..за пореден път..Навън е тъмно..също като в самата мене.Преди имах мечти,цели,идеали,а сега какво?Нищо..Понякога имам чувството че целият този обкръжаващт ни свят е една лъжа и аз съм част от нея..живея в тази красива илюзорна лъжа.Защото всеки път,когото някой  ме погледне, той вижда  едно нищо.Чyвствали ли сте понякога, че дори най-близките ви хора не ви познават такъв какъвто сте,без оная маска на лицето..истински..Мъчиш се да излезеш от черната дупка,в която си попаднал,но не можеш,нещо не те пуска да излезеш от нея,дърпа те все по-надълбоко,все по-навътре..И осъзнаваш, че вече няма изход.В един миг си щастлив,но в другия всичко изведнъж рухва,бум!..и край..Всичко свърши,вече няма радост,останали са само болката и тъгата...и омразата разяждаща душата ти,изгаряща,превръщаща я в сива пепел.Кой казал че бягството не е изход?А когато нямаш друга възможност,друго решение пак ли не е?Такива мисли ме спохождат отново..след като той отново..Не,не,не искам да си  го спомням.Исках всичко да се промени,а сега..Седя си сам сама в тъмната стаичка и плача.'До кога?' раздира тишината един глас дълбоко скрит в мене,но сякаш пак остава недочут..Искам да избягам,далече от тука,но къде?Какво трябва да направиш, когато бягството е  единственият ти изход,но няма къде да избягаш?Сълзи се стичат по кафевите ми очи"Ти си един боклук,нищо няма да стане от тебе,същата си като майка си..Наркоманка!" тези думи още кънтят в главата ми и пробождат сърцето ми като нож.Всеки вземаше от мене"Нека убиждайте ме,унизявайте ме,направете ме една от вас!"Сега нямам нищо-празен поглед,празна душа"е сега вече нямам какво друго да ви дам -остана само тялото ми-само него може да нараните."Едно време имах сърце..сърце готово да обича..а сега..то се превърна в една черна дупка,неспособна да чувства.През цялото време нараняваме близките си хора,тези,които обичаме,и за какво?През целият си живот се борих..и докато се борих ето какво спечелих..какво остана от мене..загубих най-важното,това което ме правеше човек...ще мога ли да избягам от себе си,ще мога ли отново да обичам..да бъда щастлива? Някога да...някой ден,но защо този ден никога не идва?

[EvIcHkA]

Явно и ти си в някаква черна яма... Не се отчайвай и не губи себе си! Всичко свършва рано или късно... Такива дни, изпълнени с болка ни дават и нещо хубаво, повярвай ми... с времето ти сама ше го разбереш. Трудно е, когато си сам и никой не може да те разбере, но не е невъзможно да се оправиш! Събери сили и се изправи, ще видиш, че си е заслужавало !  [heart__]

[Calipso]

Ами не исках да звучи все едно съм го писала за себе си..смисъл то има нещо вярно,защото съм го писала в кофти момент..но нали знаеш всеки човек се сдухва от време на време,не че нещо се оплаквам от живота ,който водя,но все пак мерси за окуражаващите думи:)))

[EvIcHkA]

 :)

[natalia_999]

Явно и ти си в някаква черна яма... Не се отчайвай и не губи себе си! Всичко свършва рано или късно... Такива дни, изпълнени с болка ни дават и нещо хубаво, повярвай ми... с времето ти сама ше го разбереш. Трудно е, когато си сам и никой не може да те разбере, но не е невъзможно да се оправиш! Събери сили и се изправи, ще видиш, че си е заслужавало !  [heart__]

[Calipso]

Мерси за подкрепата :)