Представи си

[English Accent]

Беше изневерявал достатъчно пъти, за да разбере, че този занаят не е за него. И сякаш не само гузната му съвест го спираше, а и някакви остатъци на морал от контейнера, който понякога с опасение наричаше душа. Не хранеше заблуди по отношение на себе си, макар че понякога се отнасяше, както често се случва на хората с въображение и големи мечти. А тя беше ранено момиче, с дефект на дясната ръка и страх от светлооки мъже. Един й вързал тенекия и край. ,,Не вярвам на светлооки мъже"- казваше и докато той не успя да я убеди да идат заедно на театър, стриктно спазваше принципа си. Той трябваше да пътува на стоп, за да успее за срещата им. Преди да тръгне от вкъщи, майка му му даде съвет относно големите му мечти. ,,Ние сме смотаняци, не си вдигай високо главата" А той не можеше да не я вдига високо, защото имаше плам, защото за него загубата на стремеж, означаваше смърт. Бунтуваше се срещу евтини философии, срещу фарисеи и мизантропи. Целта му беше свръхчовекът и нищо по- малко. Не вярваше в суеверия и ген. Първата спряла кола го отнесе едва 5 километра по пътя  му, но втората беше идеална. Под изсипващите се като пролетен дъжд ноти от Моцартовата музика и заедно със залеза, приближаваше поредната жертва на чувства, която щеше да се опита да спаси.
В деня след катастрофата, майка му разглеждаше телефона му и четеше съобщенията. Беше прекалено разбита, за да плаче, прекалено смазана, за да се включи в подготовката на погребението. Беше сив, влажен глух и трагичен следобед. Телефонът му иззвъня и майка му, прочете съобщението. ,,Затова не вярвам на синеоки"